О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1299
София, 21.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември……….……………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 329/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. М., гражданка на Б., чрез пълномощниците си адв. Ц. М. от ЛАК със служебен адрес в София и адв. М. К. от АК-П., е подала касационна жалба срещу решение № 1659 от 30.11.2011 година по гр.д. N 1504/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 630 от 23.02.11 г. по гр.д. № 10616/09 г. на Пловдивския районен съд. С него е уважен иск на Б. Ф. А. от [населено място] срещу касаторката, като родителските права спрямо детето Х. Б. А. – ЕГН [ЕГН] са предоставени на бащата и се определя местоживеене на детето при него, а на майката е определен режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18 часа в петъчния ден до 18 часа в неделя с приспиване, един месец през лятото, който да не съвпада с времето, определено от бащата за почивка с детето, на официалните празници за страната – Коледа, Нова година и Великден за времето от 9 часа до 12 часа. Касаторката е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 60 лева месечно, считано от подаването на исковата молба в съда до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на плащанията – иск с правно основание чл.127, ал.2 СК. Насрещен иск на същото основание е предявила И. М. срещу Б. Ф. А., но той е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба са развити подробни касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – касаторката се позовава на допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопризводствени правила и необоснованост на решението.
Ответникът Б. Ф. А. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторката, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси, които да могат да се обсъдят в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В него се съдържат твърдения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност, като са приповторени обстойните оплаквания от касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопризводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че „Въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на малолетното дете Х. А. са решени от ПОС в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК”. Самите правни въпроси обаче липсват, вместо което са развити доводи по съществото на правния спор с оплаквания за необсъждане и фрагментарност на обсъдените доводи и доказателства, липса на мотиви по направени оплаквания, а от тук и за липса на справедлив процес. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Освен липсата на правни въпроси в изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само текстово изписване на нормите на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Не е посочено с какво решителните мотиви на въззивното решение противоречат на задължителни актове на ВКС, нито е направен разбор на представените множество съдебни решения и тяхната съотносимост към правните изводи на съда по конкретното дело. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, в какъвто смисъл са разясненията, дадени по приложението на т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1659 от 30.11.2011 година по гр.д. N 1504/2011 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.