О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 380
София, 27.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1173/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – ТД [населено място], срещу решение № 340 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 308/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 629 от 30.12.2011 г. по гр.д. № 623/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлено искане на касатора срещу Г. И. П. от [населено място], лично и в качеството му на [фирма] и С. Г. П., в качеството й на [фирма] от [населено място], за отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество, подробно описано в решението, за придобиването на което се твърди, че не са установени законни доходи – иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Г. И. П. от [населено място] и С. Г. П. от [населено място] не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на решения на Върховния касационен съд, свързани с възможността да се направи обосновано предположение за това, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник, въз основа на установените факти в хода на делото, т.е. този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай. Касаторът не извежда, обаче, материалноправен или процесуалноправен въпрос, както го задължава чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК. Това негово задължение е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в рамките на формулиран въпрос касационният съд може да направи преценки за значението му за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са приповторени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 340 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 308/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.