О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 205
София, 11.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май…………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1352/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура – София е подала касационна жалба срещу решение № 1575 от 22.07.2014 година по гр.д. № 1568/2014 година на апелативен съд – София в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е определено на 14 000 лева по иск, квалифициран с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът П. С. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. С. от КАК, е подал насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК в частта на въззивното решение, с която обезщетението за неимуществени вреди е намалено от 25 000 на 14 000 лева. Позовава се на допълнителните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Претендира разноски за производството.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са постъпили в сроковете по чл.283 ГПК и чл.287, ал.2 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационната жалба и изложението към нея трябва да се отнесат към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в тях се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3 и т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК, т.19 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и на практика по приложени: р. № 70 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС; р. № 158 от 09.06.2012 г. по гр.д. № 708/2011 г. на ІV г.о. ВКС; р. № 210 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 1220/2009 г., ГК, 4 състав.
Жалбоподателят не е формулирал въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението е посочено, „че материално-правният въпрос е свързан с определянето на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ”, а процесуалният – „за определяне на неимуществените вреди, което трябва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагате на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД”. Не е изложил и доводи във връзка с допълнителните основания за допускане на обжалването.
Независимо от това въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 14 000 лева, което въззиввият съд е намалил спрямо определеното от първоинстанционния съд такова от 25 000 лева, както и е потвърлил същото решение в отхвърлителната му част до предявения размер от 80 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД, т.11 от П № 4/68г. ПлВС и другите посочени от касатора съдебни актове. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
При този изход на делото по основната жалба не следва да се разглежда насрещната касационна жалба, съобразно разпореденото в чл.287, ал.4 ГПК. На ответника следва да се присъдят направените разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие, както
и квитанция за внесена държавна такса, възлизат на 630 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1575 от 22.07.2014 година по гр.д. № 1568/2014 година на апелативен съд – София по жалбата на Апелативна прокуратура – София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба П. С. П. от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. В. С. от КАК, на основание чл.287, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА Апелативна прокуратура – София ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П. от [населено място] сумата 630 лева /шестстотин и тридесет лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.