О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1477
София, 20.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември…………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 561/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма] – София, чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-П., е подало касационна жалба срещу решение № 117 от 24.01.2012 година по гр.д. N 3208/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3257 от 30.09.2011 г. по гр.д. № 7747/2011 г. на Пловдивския районен съд. С него са уважени искове на В. А. К. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповедта, с която то е извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на длъжността „началник склад” и за заплащане на обезщетение за това уволнение в размер на 2041, 18 лева и направените по делото разноски – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът В. А. К. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е въведен следния материалноправен въпрос: „Ако един работник или служител в момента на сключване на трудов договор /в момента на възникване на трудовото му правоотношение/ не притежава изискуемото по длъжностна характеристика образование – възможно ли е работодателят по-късно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 от Кодекса на труда?”
Не е обосновано, обаче, наличието на допълнително основание, на базата на което да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма. Не се поддържа, че повдигнатите въпроси се решават противоречиво от съдилищата, нито са представени влезли в сила решения по съответстващи правни хипотези. Не се обосновава и липса на съдебна практика по въпроса или необходимост от преодоляването на съществуващата такава, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл Върховният касационен съд не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Независимо от това практика по приложението на чл.328, ал.1, т.6 КТ в разглежданата хипотеза съществува достатъчно и тя е постановена от ВКС както по реда на чл.218а от отменения ГПК, така и по чл.290 на новия ГПК – напр. решение № 213 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 4625/2008 г. на ІІІ г.о., № 1099 от 02.10.2008 г. по гр.д. № 1781/2005 г. на ІV г.о., решение по чл.290 ГПК № 838/13.11.2009 г. по гр.д. № 288/2009 г. на ІV г.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 24.01.2012 година по гр.д. N 3208/2011 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.