Определение №1221 от 5.12.2013 по гр. дело №3735/3735 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 1221

София, 05.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври…………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 3735/2013 година.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.283 ГПК.
Р. Ц. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Й. С. от АК-Б., е подала касационна жалба срещу решение № 541 от 14.01.2013 година по гр.д. № 688/2012 година на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 2654 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 370/2012 г. на районен съд Р.. Вместо него е постановено друго, като са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], [населено място] за признаване незаконност и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди това длъжност – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен за разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване е формулиран така: „Дали е нарушено правилото на чл.195, ал.1 КТ в случаите, когато в отношенията между работника и работодателя не е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание”. Въпросът е обоснован с необходимостта да се започне дисциплинарна процедура, в която да се поискат обяснения от работника или служителя за конкретните длъжностни нарушения.
Питането е неотносимо към мотивите на въззивния съд, дали основание за постановяване на решение с този резултат. В тях е прието, че в случая обяснения не са дадени по вина на наказаното лице, което е отказало да получи писмената покана за даване на такива. В поканата подробно са описани нарушенията на трудовата дисциплина, които са възпроизведени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. В този случай се прилага чл.193, ал.3 КТ, а наказаното лице не може да се позовава на липса на обяснения или на незнание на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. По приложението на чл.193 КТ и чл.195 КТ има обилна задължителна и незадължителна практика, която нито се нуждае от промяна, нито от допълване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – напр. р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на Четвърто г.о.; № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на Трето г.о.; № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на Четвърто г.о.; № 393/7.10.2011 г. по гр.д. №1670/2010 г. на Четвърто г.о. и др.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 541 от 14.01.2013 година по гр.д. № 688/2012 година на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top