О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 321
София, 15.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари……………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1098/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Н. Д. Ш. от София, чрез пълномощника си адвокат И. П. от АК-М., е подал касационна жалба срещу решение от 14.03.2012 година по гр.д. N 9821/2011 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 28.02.2011 г. по гр.д. № 22478/2009 г. на Софийския районен съд, 37 състав в частта, с която е уважен установителния иск на [фирма] срещу касатора за дължимост на сумата 7 607,40 лева, заведен на основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 и сл. от ЗЕ и 1400 лева изтекли лихви, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35817/2008 г. на СГС, 44 състав. Присъдени са и разноски по делото в размер на 1 044, 41 лева. Решението е постановено при участието на [фирма], София, като трето лице помагач на страната на ищеца [фирма]. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] и третото лице –помагач [фирма], София, не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: Има ли право въззивният съд да се позове на чл.272 от ГПК при положение, че първоинстанционното решение е необосновано, изхождайки от факта, че за периода 01.05.2007 г. до 30.04.2008 г., като потребител на абонатен номер е записана Е. Ш.”.
Така формулиран въпросът е зададен непрецизно. Освен това не съответства и на данните по делото. Както е разяснено в т.12 от ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., ОСГК, необосноваността на решението е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество и установеното от събрания по делото доказателствен материал, и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научнотеоретичното знание. Видно от втората, пояснителна част на въпроса, в случая не става въпрос за такова несъответствие /на фактическите изводи спрямо доказателствения материал/, а за твърдение за материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради сключване на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди от майката и наследодателка на касатора Е. Ш., която е била титуляр на партидата с абонатен № .
На второ място в тази част въззивният съд не се е позовал на нормата на чл.272 ГПК, а във връзка с оплакванията на въззивника, сега касатор, е изложил собствени съображения защо следва да се ангажира неговата отговорност като потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката и защо приема за неоснователна тезата му, че липсват договорни отношения между страните. В производството по делото касаторът не е оспорил своевременно обстоятелството, че Е. Ш. е негова майка и че той е неин наследник по закон, съответно е станал собственик на отопляемия имот и се ползва от него.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.03.2012 година по гр.д. N 9821/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.