О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 73
София, 22.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА
гр.дело N 2811/2015 година.
Постъпила е частна жалба вх. № 13199/07.12.2015 г. , подадена от Ани В. Я., действаща чрез процесуалния си представител адв. М. Т. против определение № 987 от 29.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2811/2015 г. на Върховния касацинен съд, III г.о., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2014 г. по гр.д. № 275/2014 г. на Окръжен съд Монтана.
В частната жалба се твърди, че с определението си Върховният касационен съд е лишил страната от правото й на касационна защита срещу постановеното въззивно решение. Развиват се доводи, че касационният състав е подходил формално към преценката и обсъждането на поддържаните в жалбата касационни основания и се иска отмяната на определението и допускане на касационно обжалване на въззивното решение от друг състав на ВКС.
Подадената частна жалба е недопустима.
Производството по селекция на касационните жалби предствлява предварителна и задължителна фаза на касационното произовдство, уредено с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. С определението си по чл. 288 ГПК касационният състав изрършва проверка на касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличието на критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно в хода на това предварително производство Върховният касационен съд разглежда заявеното в жалбата или приложеното към нея изложение искане да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение и се произнася по основателността на това искане. Ето защо, определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, не прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, неговата обжалваемост не е изрично предвидена и в процесуалния закон, както изисква чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правото на жалба срещу определението на касационния състав, постановено във фазата по селекция на касационните жалби, следва да се отрече и по аргумент от чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК, според която разпоредба в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. От изложеното се налага изводът, че с постановяване на определението, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което и инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата, насочена срещу касационното определение следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима от настоящия състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 13199/07.12.2015 г., подадена от Ани В. Я., действаща чрез процесуалния си представител адв. М. Т. против определение № 987 от 29.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2811/2015 г. на Върховния касацинен съд, III г.о.,
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.