О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1247
София, 29.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември………………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело № 3912/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Т. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № 46 от 31.03.2015 година по гр.д. № 82/2015 година на апелативен съд – В.. С него е потвърдено решение № 1853 от 09.12.2014 г. по гр.д. № 3251/2012 г. на Варненския окръжен съд, като е уважен иск на [фирма], [населено място] срещу касатора до размер на сумата 119 449 лева, представляваща обезщетение за повреждане на сграда, изразяващо се в разрушаване на участък, показан по скицата на вещото лице, поради натоварване от водонасипен земен насип, направен при изграждането на незаконна подпорна стена от трети лица, действали по възлагане от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.09.2007 г. до изплащане на сумата и разноските по делото – иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Касаторът поддържа, че то е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника адв. И. П. от АК-В., оспорва жалбата. С депозирания отговор заявява, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси: „Може ли съдът като изхожда по подразбиране от обстоятелствата по случая, а не от обстоятелствата на които се основава исковата молба и заявената от ищеца претенция да даде правна квалификация на иска „каквато следва да бъде”, а не съобразно заявения от ищеца петитум?” „Съставените в административното производство по ЗУТ констативни протоколи, които не са подписани от лицата, за които се сочи, че са възложители или извършители на незаконен строеж, следва ли да бъдат приети в гражданското производство като доказателство, установяващо възложителя по смисъла на чл.49 ЗЗД, предвид разпоредбата на чл.161 ЗУТ и с оглед нормата на чл.179, ал.1 ГПК?” „Следва ли при постановяване на съдебен акт от въззивния съд в мотивите на същия да бъдат изложени съображения по всяко предприето от въззивника оспорване на предпоставките за уважаване или отхвърляне на претенцията по спора.” „На коя от две различни експертизи, едната от които проведена в рамките на производство по обезпечаване на доказателства и след оглед на увредения имот, при наличие на увредената вещ, а другата само по писмени доказателства следва да даде вяра съдът при определяне на размера на щетата и следва ли да изложи мотиви защо приема едната или другата експертиза с оглед нормата на чл.202 ГПК.” Може ли ако една постройка е описана в титула за собственост като „навес”, а впоследствие на същата без разрешение са изградени ограждащи стени същата да бъде оценявана като масивна сграда – склад?” „Следва ли при вреди, произтичащи от вещи, които са увредили чуждо имущество поради лошо изпълнение на СМР да бъда еднозначно установени изпълнителят и възложителят на строежа и ако те не са установени може ли да се ангажира отговорността на собственика на веща на основание чл.49 ЗЗД?” „Следва ли при определяне на стойностния размер на вредата от увреждането на една вещ да бъде зачетено възражението за съпричиняване, установено в хода на производството, поради причини, изхождащи от самата вещ, както и да бъде намален размера на овъзмездяването с приходите, които се получават от материалите, получени от премахването на вещта?”
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иск на [фирма], [населено място] срещу касатора за сумата 119 449 лева, въззивният съд е приел, че исковата молба правилно е квалифицирана по чл.49 ЗЗД и решението е допустимо. Не са изложени съображения за произнасяне по иск, разгледан на непредявено правно основание. Приел е още, че е налице незаконен строеж – подпорна стена, която при това е изградена по възлагане на ответника, сега касатор – решение по адм.д. № 869/2008 г. на адм. съд В., потвърдено с решение № 719 от 16.01.2009 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 12527/2008 г., постановено по жалба и с участието на касатора. Установено е също така, че в резултат на земния натиск и компрометирането на стената са нанесени повреди върху сградата на ищеца, които са описани в заключението на в.л. В. по приложеното гр.д. № 8753/2007 г. на Варненския районен съд за обезпечение на доказателствата – чл.165 ГПК /отм./. Доказано е противоправното състояние, изразяващо се в увреждане или разрушаване на обекта на правото, както и причинната връзка между него и действията на ответника [фирма], в какъвто смисъл е заключението на в.л. П.. Това е дало основание на съда да ангажира деликтната отговорност на ответника, сега касатор, за причинените имуществени вреди, които съобразно установената съдебна практика съдът е изчислил към момента на погиването на вещта – м. април 2009 година.
С оглед изложеното относимите въпроси към мотивите на въззивното решение са първи, трети и четвърти. Те обаче са зададени превратно, тъй като съдът е определил правната квалификация на иска по чл.49 ЗЗД въз основа на това, че ответник в производството е останал възложителя на работа /касатора/, а не физическото лице, което е било негов представител. В този смисъл посочената от ищеца правна квалификация на иска по чл.45 ЗЗД, след прекратяване на производството спрямо физическото лице-извършител, правилно е определена по чл.49 ЗЗД при съобразяване на фактическите и правни твърдения в исковата молба и заявения петитум. Въззивният съд е отговорил на всички оплаквания в жалбата и е направил разбор на събраните относими доказателства за да стигне до извод, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и следва да се
ангажира отговорността на ответника за нанесените вреди. Що се отнася до размера им, той правилно е определен към момента на погиване на вещта, съобразно заключението на вещите лица В. и Л., при това в по-благоприятния за касатора вариант.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за настоящото производство, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 4133 лева.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 46 от 31.03.2015 година по гр.д. № 82/2015 година на апелативен съд – В..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], [населено място], разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 4133 лева /четири хиляди сто тридесет и три лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.