О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1345
София, 28.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември……………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 323/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, чрез пълномощника адв. Д. С. от АК-София, срещу решение № 233 от 12.10.2011 година по гр.д. N 347/2011 година на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 04.04.2011 г. по гр.д. № 1789/2009 г. на Видинския районен съд. С него касаторът е осъден да заплати на П. П. И. от [населено място] сумата 5000 лева, ведно с мораторната и законната лихва върху тази сума, както и разноски по съразмерност, която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на трудова злополука, настъпила на 11.09.2002 г. – иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ. Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 10 000 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.283, т.3 ГПК.
Касационна жалба е постъпила и от П. П. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. Ц. от АК-В., срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди. Моли за отмяната му поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторите взаимно си оспорват жалбите и молят да се оставят без уважение.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
1. По жалбата на [фирма], София.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по материалноправен въпрос, неправилно квалифициран от касатора като процесуалноправен, относно това „носи ли работодателят имуществена отговорност при хипотезата на чл.200, ал.1 КТ, когато е налице трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто на работника или служителя?” Този въпрос не е залегнал в решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като не е поставен на разглеждане в производството. Отговорът му следва от текста на закона, а по приложението му има обилна и непротиворечива съдебна практика.
Вторият въпрос е процесуалноправен и е формулиран така: „следва ли въззивният съд с оглед разпоредбата на чл.235и чл.236 ГПК да разгледа и обсъди главните доводи и доказателства на ответника?” Въпросът е зададен хипотетично и предпоставя отговора, който следва от текстовете на посочените правни норми. Сам по себе си този отговор, обаче, не кореспондира и с данните по делото. От обстоятелствената част на изложението се разбира, че той е свързан с възражението на касатора за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Проверката е по съществото на спора, но независимо от това от мотивите на въззивното решение е видно, че въззивният съд е посочил защо не приема пострадалият да е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
2. По жалбата на от П. П. И. от [населено място]:
Изложението към касационната жалба на П. П. И. се поддържа на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставя се материалноправния въпрос за критериите, при които следва да се определи размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следствие от трудова злополука и настъпило усложняване /ексцес/ на здравословното състояние, по който въпрос въззивното решение е в противоречие с т.11 от П № 4 от 23.12.1968 г. на ПлВС и практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и процесуалноправният въпрос дали мотивите на Видинският окръжен съд относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди са в съответствие с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, когато мотивите на въззивната инстанция препращат към тези на първоинстанционния съд, но последният не е изложил мотиви или изложените мотиви са в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС. Позоваването е на т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че дейността на въззивния съд е решаваща по същество и съдът трябва да направи самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да достигне до свои правни изводи по спора.
При преценката за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че е налице основание за допускане на обжалването на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ обективните критерии за определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди по справедливост /чл.52 ЗЗД/, както и за необходимостта съдът да изложи и обсъди всички релевантни обстоятелства, които са го мотивирали при определяне на този справедлив размер – т.11 от П № 4 от 23.12.1968 г. на ПлВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 233 от 12.10.2011 година по гр.д. N 347/2011 година на Видинския окръжен съд по касационната жалба на П. П. И. от [населено място].
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2013 г. в 9 ч. с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.