О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 31
София, 14.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари……………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………….
гр.дело N 771/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], София, е подал касационна жалба срещу решение № 85 от 09.01.2012 година по гр.д. N 2457/2011 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.02.2011 г. по гр.д. № 5543/1996 г. на Софийски градски съд. С него е уважен иск на Й. Ж. Р., гражданка на И., със съдебен адрес адв. Й. Г. от АК-София, срещу касатора за сумата 8289 лева, съставляваща обезщетение за ползване на 1/3 ид. част от реституиран имот в София, [улица], ведно със законната лихва върху тази сума от 09.12.1996 г. до окончателното плащане и разноски по делото – иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Изложени са съображения за неправилност на решението с твърдения за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Й. Ж. Р., гражданка на И., със съдебен адрес адв. Й. Г. от АК-София, чрез пълномощниците си адв. Й. Г. от АК-София и адв. М. П. от АК-София, оспорва жалбата с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на касатора не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него лаконично е заявявено, че „съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на процеса и правните изводи на въззивния съд по делото са в противоречие с практиката на ВКС, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. По нататък са изложени съображения за неправилност на решението, като са приповторени оплакванията от касационната жалба. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване.
В изложението няма и доводи по приложението на допълнителните основания по чл.280 ГПК. Приложени са три решения на ВКС – № 193 от 02.12.2010 г. по т.д. № 1087/2009 г. на ІІ т.о., № 198 от 26.11.2010 г. по т.д. № 1025/2009 г. на ІІ т.о. и № 202 от 8.04.2009 г. по гр.д. № 6205/2007 г. на І г.о., които не разкриват никаква фактическа и/или правна близост с разглеждания казус, освен това, че са постановени на едно и също правно основание – чл.59 ЗЗД. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 09.01.2012 година по гр.д. N 2457/2011 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.