О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 19
София, 08.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември…………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 735/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Националната здравноосигурителна каса, София, чрез гл. юрисконсулт Й. М., срещу решение от 29.02.2012 година по гр.д. N 16323/2011 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-70-87 от 01.09.11 г. по гр.д. № 63489/2010 г. на Софийския районен съд, 70 състав. С него са уважени обективно съединените искове на И. Г. И. от [населено място], [община], за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност “старши експерт” в дирекция ” Административно обслужване” към Н. и за заплащане на обезщетение за това уволнение в размер на 4274, 88 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът е развил оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. Г. И. от [населено място], [община], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси, който са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдение, че липсва съдебна практика по въпросите „Следва ли работодателят да спази задължителната законова процедура, предвидена в чл.333, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.1, ал.1, т.5 и чл.1, ал.2 от Наредба № 5/02.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал.1 от КТ при наличието на заболяване „епилепсия” при уволнение в случаите по чл.328, ал.1, т.1, 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ” и „Нарушена ли е разпоредбата на чл.333, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от КТ, относно липсата на изразено мнение от ТЕЛК и разрешение на Инспекцията на труда непосредствено преди уволнението на работник или служител, страдащ от заболяването „епилепсия” без да са налице доказателства, че това заболяване е придружено и с психично заболяване”. Или преформулирано питането е за това попада ли болестта „епилепсия” в списъка на болестите по чл.333, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.1, ал.1, т.5 и чл.1, ал.2 от Наредба № 5/02.02.1987 г.на МЗ и чия е доказателствената тежест за установяването му.
По първия въпрос: Касационно обжалване не следва да се допуска. Както е посочил въззивният съд, отговорът не е еднозначен и трябва да се търси за всеки отделен случай. Само лекар със съответна медицинска компетентност по психиатрия и/или неврология може да определи дали проявните форми на болестта „епилепсия” в конкретния случай представляват психично заболяване по смисъла на чл.333, ал.1, т.3 КТ и чл.333, ал.2 КТ. Поради това работодателят трябва да „извърви” процедурата по чл.333, ал.2 КТ и да вземе мнението на ТЕЛК като предварително действие, подготвящо законосъобразното уволнение.
По втория въпрос също има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл.290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване – р. № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г., IV г.о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., IV г.о. и др. В нея е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него. В случая искът за незаконност на уволнението е уважен поради това, че работодателят не е предприел действия по чл.333, ал.2 КТ, а именно да вземе мнението на ТЕЛК и изясни медицинския статут на съкратеното лице непосредствено преди уволнението. Очевидно такова поведение на работодателя не може да се насърчи. Ако той беше представил наличната медицинска документация пред ТЕЛК по реда на чл.333, ал.2 КТ, компетентният медицински орган щеше да даде мнение по спорния въпрос – налице ли е болест от кръга на закриляните в Наредба №5 от 1987 г. и боледува ли ищецът от нея /р. по чл.290 ГПК № 21 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на ІV г.о./. Това обстоятелство не трябва да се разглежда и решава в съдебното производство, защото въпросът е предварителен и е свързан с изпълнението на определена процедура пред компетентни органи, които са установени по императивен ред, т..е. доказателства за това обстоятелство не се събират и обсъждат от съда.
По изложените съображения Върховнит касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение от 29.02.2012 година по гр.д. N 16323/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.