О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 363
София, 22.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1113/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби:
И. Д. И. от [населено място], [община], е подал касационна жалба, чрез пълномощника си адв. Г. Б. от АК-Б., срещу решение № 826 от 23.05.2012 г. по гр.д. № 4001/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 03.08.2011 г. по гр.д. № 446/2010 г. на окръжен съд – Б. и е отнето в полза на държавата имущество, подробно описано в решението, придобито от престъпна дейност /споразумение по н.о.х.д. № 378/07 г. на ОС-Благоевград, съгласно което И. Д. И. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, вр. с ал.1, изр.1, предл.1 и 4 НК/ в периода 15.06.1990 г. – 27.10.2010 г. – искане с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез пълномощника си А. П., е подала касационна жалба срещу същото решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, като е отхвърлено искането на касатора за отнемане в полза на държавата на ? ид. част от процесното имущество, притежавана от С. М. И. от [населено място], [община], при условията на семейна имуществена общност, с ответника И. Д. И.. Поддържат се касационни отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез пълномощнидите си А. П. и Д. П., оспорват касационната жалба на другата страна и излагат съображения за липса на основания за допускане на обжалването, както и излагат съображения по съществото на правния спор.
Ответникът И. Д. И. от [населено място], [община], не е заявил становище по жалбата на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
По жалбата на И. Д. И. от [населено място], [община], област Б.:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и прилага четири решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК, но не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, както го задължава чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК. Това негово задължение е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в рамките на формулиран въпрос касационният съд може да направи преценки за значението му за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. Съображенията за неправилност на решението са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса.
Жалбата на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се основава на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В нея е посочен следния въпрос: „Подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо съпружеска имуществена общност, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството? И следва ли, когато е установено имущество, придобито от престъпна дейност, за което липсва и не е доказан законен източник за неговото придобиване, както и не е доказан принос на съпруга по отношение на това имущество в режим на СИО да се приеме, че същата е допринесла за придобиването му чрез грижи за децата или работа в домакинството?”. Касаторът поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с решения № 607/20.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; № 66/26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010 г. на ІІІ г.о.; № 671/09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. на ІV г.о.
По делото са представени първото и третото от посочените решения, но в тях не е разгледан формулирания в изложението въпрос. Възпроизведен е общо смисъла на чл.10 ЗОПДИППД, съобразно който текст имущество, което е съпружеска имуществена общност, се отнема в полза на държавата, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. Въпросът за това в както се изразява приносът по смисъла на чл.10 ЗОПДИППД и чия е доказателствената тежест за установяването му не е коментиран. Независимо от това може да се има предвид решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., в което е даден отговор на част от поставените въпроси и те са в полза на разрешението, дадено от въззивния съд.
Няма основание за допускане на обжалването и на другите допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на решения на Бургаския апелативен съд, за които няма данни да са влезли в сила, не обосновава приложимостта на т.2 от текста, нито твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата. Наличието на съдебна практика по поставения въпрос не подкрепя тезата на касатора за необходимост от допускане на обжалването и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 826 от 23.05.2012 г. по гр.д. № 4001/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.