О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 498
София, 19.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април……………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1376/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Б. от АК-П., срещу решение № 6175 от 13.09.2012 г. по гр.д. № 13958/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-55-122 от 16.08.11 г. по гр.д. № 47651/2010 г. на Софийския районен съд, 55 състав. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Министерство на отбраната, София, за сумата 6 588, 29 лева, съставляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда – разлика между средна работна заплата за страната и пенсия за инвалидност, която получава в периода 01.06.2007 г. – 30.11.2008 г., по иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Министерство на отбраната, София, не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В изложението са формулирани няколко въпроси, които могат да се обединят в следното питане: От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично и за какъв срок могат да се присъдят тези вреди? Първата част на въпроса е обусловил непосредствено решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че искът по чл.49 ЗЗД е погасен по давност и го е отхвърлил на това основание.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на решаващите мотиви на въззивното решение с постановките на приложеното от касатора Постановление № 2/21.12.1981 г. на Пленума на ВС, както и поради противоречието им с решения на състави на ВКС, които съставляват трайна практика по приложението на чл.110 ЗЗД и чл.358 КТ, в първата част на поставения въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6175 от 13.09.2012 г. по гр.д. № 13958/2011 г. на Софийски градски съд.
Указва на касатора в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 174 лева, както и да представи вносния документ в съда.
При изпълнение/неизпълнение на указанието делото да се докладва са насрочване/прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.