О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 752
София, 10.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април…………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1077/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. К. от АК-П., е подало касационна жалба срещу решение № 675 от 12.12.2013 година по гр.д. № 979/2013 година на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1284 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 2009/2013 г. на районен съд -П.. С него са уважени искове на И. К. Х. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № 11/05.04.2013 г. на управителя, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „шофьор товарен автомобил” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 76, 05 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ до пълния предявен размер. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. К. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. М. от АК-П., оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на който допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправните въпроси, които са поставени за разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване са формулирани така: „дали при преценката на законността на уволнението съдът следва да съобрази какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед на посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да извежда вида на нарушението от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства; мотивирана ли е заповедта за наказание, при условие, че от нея може да се разбере за кои нарушения е наказан работникът и кога те са извършени, кога има системност на нарушенията и и кога има извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, длъжен ли е работодателят при налагане на наказанието да съобрази дисциплинарното минало на работника с оглед критериите на чл.189 ал.1 от КТ”.
Посочена е обилна и непротиворечива практика на ВКС, относима към изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание в съответствие с нормата на чл.195, ал.1 КТ, за задължението на съда да квалифицира нарушението съобразно обстоятелствената част на заповедта за наказание, за това кога е налице „системност” на нарушенията по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. В тези насоки решението на Плевенския окръжен съд не се отклонява от разрешенията, дадени в задължителната практика на ВКС и поради това касационно обжалване не трябва да се допуска.
Законодателят не е дефинирал термина „тежко нарушение” на трудовата дисциплина. Този въпрос е оставен на преценката на съда във всеки конкретен случай при съобразяване на всички обсоятелства по делото. В настящия казус съдът е приел, че макар нарушението по т.2 от заповедта да е установено /На 29.01. 2013 г. към 10, 30 часа на излизане от територията на фирмата не е спрял за проверка на личния багаж от дежурния охранител на фирмата [фирма], с което нарушава заповед № 19/12.12.2011 г. издадена от Управителя на дружеството/, то не е тежко, защото съобразно кредитираните показания на свидетеля Е., работникът е носел найлонов плик с документи, които е снимал в близък пункт. Сам по себе си отказът да се предостави за провека личния багаж на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, но конкретните обстоятелства по делото не обосновават твърдението, че то е тежко и спрямо него може да се приложи квалификацията на чл.190, ал.1 т.7 КТ, както е подходил касаторът. Що се отнася до това може ли при квалификация „системни нарушения на трудовата дисциплина” да се вземат предвид предишни нарушения, които обаче не са посочени в заповедта за уволнение, трябва да се имат предвид императивните изисквания на чл.195, ал.1 КТ относно задължителното съдържание на заповедта за уволнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 675 от 12.12.2013 година по гр.д. № 979/2013 година на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ НА И. К. Х. от [населено място] сумата 200 лева /двеста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.