О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 826
София, 28.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни……………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1721/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] дол/н/, чрез процесуалния си представител адв. А. П. от АК-П., е подало касационна жалба срещу решение от 19.11.2012 година по гр.д. N 507/2012 година на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 23.05.2012 г. по гр.д. № 454/2012 г. на Дупнишкия районен съд и вместо него е постановено друго, като е уважен иск на И. Д. И. от [населено място], [община] дол, област Кюстендил, срещу касатора, за още 7 000 лева /или в общ размер на 9 000 лева/, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на трудова злополука от 22.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /29.02.2008 г./ до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото – иск с правно основание чл.200 КТ. Частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение и е определено обезщетение от 2 000 лева, не е обжалвана и е влязла в сила на това основание. Развити са съображения за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът И. Д. И. от [населено място], [община] дол, област Кюстендил, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран въпрос, който да бъде обсъден в контекста на цитираните от касатора допълнителни основания. В него е посочено, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за „парична претенция за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на трудова злополука”, т.е. посочена е правната квалификация на иска. Съдържа се и твърдението, че „първоинстанционното решение е постановено при съществен доказателствен дефицит в пряко следствие от неразпределена, респективно незаконосъобразно разпределена доказателствена тежест”, т.е. поддържат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
По-натътък в изложението се посочва, че „Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по дела, имащи за предмет искове за парични обезщетения за неимуществени вреди от ексцес”, както и че този въпрос „е решаван противоречиво от съдилищата”. Същевременно касаторът изяснява: „Извън предела на възможностите ми е да посоча конкретна съдебна практика на районни и въззивни съдилища – не се срещат публикации на систематизирана, нито обнародвана такава”.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсват както правни въпроси, така и обосновка относно наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Касаторът не представя и съдебни решения на Върховния касационен съд, постановени по стария или по новия съдопроизводствен ред, нито влезли в сила решения на съдебните инстанции. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице както основно, така и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.11.2012 година по гр.д. N 507/2012 година на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.