О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 751
София, 06.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април……………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 874/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
М. Г. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Б. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 403 от 03.10.2013 година по гр.д. № 575/2013 година на Пазарджишкия окръжен съд. С въззивното решение е обезсилено решение № 98 от 10.04.2013 г. по гр.д. № 815/2012 г. на районен съд-В., с което е отхвърлен иск на касаторката срещу /фирма/, В. и Р. Х. Д. от [населено място], за установяване на симулативност на воден между тях процес, предмет на гражданско дело № 1542/2011 г. на Велинградския районен съд – иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Р. Х. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Д. от АК-София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Поддържа, че липсват основания за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът /фирма/, В., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „Допустима ли е защита чрез иск по чл.135 ЗЗД на трето лице, чиито права са засегнати от съдебно решение по дело, по което то няма процесуална възможност да участва и нямащо правна възможност да защити същите по реда на чл.304 от ГПК” и „Подлежи ли на разглеждане и произнасяне от въззивния съд в рамките на обжалване на първоинстанционното решение на определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.22, ал.2 от ГПК същият не се е отвел при обоснованост на направеното искане от страна по делото”.
Началният въпрос е формулиран некоректно, защото обезсилването на първоинстанционното решение, с което искът на касаторката е отхвърлен, е мотивирано от въззивния съд с наличието на друг път за защита, който е несъвместим с предприетия в това производство. Защитата срещу незаконно уволнение, независимо от основанията които го обуславят, се осъществява по специален ред – с исковете по чл.344, ал.1 КТ. Щом ищцата твърди и обосновава правния си интерес от иска с възможността да противопостави настоящото установяване на законността на уволнението си, извършено на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ /поради възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност/, надлежна защита на правата си тя трябва да осъществи по предвидения в закона ред. Наличието на валидно съдебно решение, с което е възстановена на работа предишната служителка, е елемент от фактическия състав на уволнението по чл.328, ал.1, т.8 КТ. Това влязло в сила решение не разпростира силата на присъдено нещо по отношение на ищцата и тя може да го атакува като постановено в привиден процес /чл.299, ал.3 ГПК/, но по този обуславящ въпрос съдът може да се произнесе ако е въведен в предмет на разглеждане при оспорване законността на уволнението. Що се отнася до възможността да се предяви иск по чл.135 ЗЗД за установяване спрямо кредитора на недействителен по отношение на него симулативен процес има практика на съдилищата и в тази насока най-често се съблюдава и цитира ТР № 106/07.09.1964 г. по гр.д. № 76/64 г., ОСГК, което не е загубило сила, опр. № 184 от 08.04.2009 г. по ч.гр.д. № 1571/2008 г., І г.о. и др.
Вторият въпрос е процесуалноправен и по него никога не е имало колебания в правната доктрина и в практиката на съдилищата. Определението по чл.23 ГПК не подлежи на обжалване, защото не е от категорията съдебни актове които преграждат развитието на делото, нито обжалването му е посочено в закона. Този извод произтича от разпоредбата на чл.274 ал. т.1 и 2 ГПК.
При този изход на делото касаторката дължи разноските за касационното производство, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие възлизат но 230 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 403 от 03.10.2013 година по гр.д. № 575/2013 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. Б. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Д. от [населено място] сумата 230 лева /двеста и тридесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.