О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1293
София, 19.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември……….……………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 382/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. С., чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-Х., е подал касационна жалба срещу решение № 295 от 11.11.2011 година по гр.д. N 315/2011 година на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 107 от 03.08.11 г. по гр.д. № 578/11 г. на Кърджалийския районен съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу [фирма], София, за признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „управител на магазин – ТМ-К.” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 6702 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са подробни касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – касаторът се позовава на допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопризводствени правила и необоснованост на решението.
Ответникът [фирма], София, чрез пълномощника си адв. Б. П. от АК-София, с писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира адвокатско възнаграждение за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси, които да могат да се обсъдят в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В него се съдържат твърдения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност, като са приповторени обстойните оплаквания от касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопризводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че разрешението в обжалваното решение е резултат на неправилно прилагане и нарушение на императивни разпоредби на закона – чл.192, 193, 195, 190, 187, 207, 330, 333 и 334 КТ, поради което жалбата трябва да се допусне до касация. Поддържат се и множество процесуални нарушения, основните от които са на чл.124, 266, ал.3, 235 ГПК. За се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Освен липсата на правни въпроси в изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само текстово изписване на нормите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Не е посочено с какво решителните мотиви на въззивното решение противоречат на задължителни актове на ВКС, нито е направен разбор на представените множество съдебни решения и тяхната съотносимост към правните изводи на съда по конкретното дело. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, в какъвто смисъл са разясненията, дадени по приложението на т.1 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. При този изход на делото следва на ответника да се присъдят разноските за това производство, които са в размер на 1819, 39 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 295 от 11.11.2011 година по гр.д. N 315/2011 година на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. С., със съдебен адрес [населено място], ул. Драгоман” № 14, ет.2, адв. Д. А. ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 1819, 39 лева /хиляда осемстотини деветнадесет лева и 39 ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.