О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 505
София, 07.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март………………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 7326/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
К. Н. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. М. от АК-Б., е подала касационна жалба срещу решение № V-92 от 21.10.2014 година по гр.д. № 1388/2014 година на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1138 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 36/2014 г. на районен съд-Б. в частта, с която е отхвърлено искането й за предоставяне ползването на семейното жилище след развода – иск с правно основание чл. 56 СК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Д. Н. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Н. от АК-Б., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторката, поради следното:
Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тях са изложени съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че въззивният състав се е произнесъл негативно по въпроса за възможността семейното жилище – апартамент с две спални, да се ползва съвместно от двамата съпрузи като е приел, че отношенията между тях са нетърпими и с конфликти, както и че жилището не позволява разпределение и съвместно ползване. По този начин е нарушил ППВС № 12/71 г. и решение по чл.290 ГПК № 13 от 19.03.2014 г. по гр.д. № 3649/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Конкретното процесуално нарушение се свързва със служебно задължение на съда да назначи техническа експертиза за установяване възможността за евентуално общо ползване на жилището.
Освен липсата на конкретен въпрос няма и обосновка на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението, че решението противоречи на задължителна практика на ВКС е произволно, щом не е направен разбор на тази практика и не е посочено с какво тя се различава от изводите на въззивния съд при конкретната фактическа обстановка. В случая е установено, че се касае до жилище с две спални, което е индивидуална собственост на другия съпруг, че от брака страните нямат непълнолетни деца, че върху него е учредено право на пожизнено ползване в полза на родителите на собственика-ответник, като от тях жива е майка му Стана Д., че страните притежават още един апартамент в блока, където живее съпругата на един от синовете им. Фактическите данни по разглежданото дело не съвпадат с тези по соченото от касаторката и не обосновават извод за неправилност на решението поради допуснато нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на делото касаторката дължи на ответника разноските за касационното производство. В случая те са за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по приложен договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-92 от 21.10.2014 година по гр.д. № 1388/2014 година на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Н. Д. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д. от [населено място] сумата 200 лева /двеста лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.