О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1245
София, 03.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември……………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4267/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
И. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Й. Ч. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 532 от 08.04.2014 година по гр.д. № 444/2014 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 6131 от 27.12.2013 г. по гр.д. № 3055/2013 г. на районен съд-В. в частта за ползването на семейното жилище. Вместо него е постановено друго, като ползването на семейното жилище е предоставено на Е. Д. М. и детето Б. И. М., двамата от [населено място], на основание чл.56, ал.5 СК. Касаторът е осъден да заплати и разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Е. Д. М. от В., чрез пълномощника си адв. Н. Т. от АК-В., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него са приповторени съображенията от касационната жалба за незаконосъобразност на решението поради „неправилно изследване и приемане на доказателствата по делото” и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че „в конкретния случай майката и детето повече от половин година преди завеждането на иска за развод са се изнесли от семейното жилище и са заживели при родителите на майката, които при това активно са я подпомагали и продължават да го правят, материално и лично в грижите за своя внук, който се чувства много добре в тази стабилна среда, в която са задоволени и осигурени потребностите му за нормално отглеждане.” и „Постоянните промени в местообитаването на детето по никакъв начин не са в негов интерес, тъй като то вече се е адаптирало към живота си в жилището, в което живее и към настоящия момент и повторното му връщане ще бъде поредния стресогенен фактор, след раздялата на родителите”, т.е. извежда се довод, че предоставянето на семейното жилище на майката и детето не е в интерес на самото дете, щом то има осигурени добри условия на живот при своите баба и дядо.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването. При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 532 от 08.04.2014 година по гр.д. № 444/2014 година на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. М. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. М. от [населено място] адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева /петстотин лева/ по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.