О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 313
София, 27.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари………………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 6244/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. Л. от С., подадена чрез пълномощника адв. В. В. от АК-С., срещу решение № 419 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 1469/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 940 от 15.02.2012 г. по гр.д. № 02203/2006 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на касаторката Т. Н. Л. от С. и на Ю. Н. Г. от С. срещу [фирма], С., за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 125/08.08.2008 г. на нотариус С. Г. – иск с правно основание чл.26 ЗЗД във вр. с чл.17, 152 и 209 от с.з. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационна жалба срещу решението е постъпила и от Ю. Н. Г. от С., подадена чрез пълномощника й адв. В. М. от АК-С.. Жалбата приповтаря съдържанието на предишната касационна жалба.
Ответникът [фирма], С., оспорва касационните жалби и моли да не се допуска касационно обжалване. Излага доводи за неоснователност на жалбата по съществото й.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК от легитимирани лица и са процесуално допустими. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовават касаторките, поради следното:
В представените по делото идентични изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на поддържаното от двете касаторки допълнително основание. Приповторени са доводите от касационните жалби, относими към правилността на въззивното решение по съществото му – за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, свързани с приложението на чл.134, ал.2 ГПК /отм./ и по-точно с недопускането на свидетелски показания, поискани с въззивната жалба, както и за отказа на съда да отложи делото по реда на чл.107, ал.2 ГПК /отм./ при второто му насрочване във въззивната инстанция.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване –– виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Задължението на касатора да формулира въпрос /питане/ е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само спрямо него касационният съд може да направи преценка на значението му за изхода на конкретното дело, връзката му със съществените мотиви на въззивното решение и наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. В този смисъл съображенията за неправилност на решението, които са изложени в касационната жалба и са частично приповторени в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са по съществото на правния спор и могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, а в случая основания за това не са налице. Нещо повече. В случая липсва както надлежно формулиран правен въпрос, така и обосновка относно наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, подкрепено със съответни задължителни решения.
Независимо от това може да се посочи, че представеното копие от решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г. на ІV г.о., освен че не може да се свърже с поддържаното от касаторките допълнително основание, не разкрива фактическа и правна близост с настоящия казус. В него е било представено обратно писмо – договор за заем, в подкрепа на твърдението за симулативност на разпореждането за продажба на недвижим имот. В случая обратно писмо липсва, а въззивният съд е отказал да допусне гласни доказателства на основание чл.134, ал.2 ГПК /отм./ и чл.133, ал.1, б. „е” ГПК.
По отношение твърдението за нарушаване на чл.107, ал.2 ГПК /отм./ следва да се съобрази, че пълномощникът на касаторката не е представил доказателства за заетост по друго дело, нито това е основание за отлагане на делото във всички случаи. Освен това данните по делото установяват, че тя не е ангажирана с участие по делото предишния ден, тъй като адв. В., заедно с адв. М., са посочени във въззивната жалба като лица, на които следва да се връчват призовките и съобщенията /съдебен адрес/, а делото е било отлагано вече веднъж на същото основание с указания за своевременно ангажиране на защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 1469/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.