О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 81
София, 19.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА
гр.дело N 4921/2015 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [община] чрез кмета К. Б. К., представлявана от адв. Т. И., срещу решение № 84/01.06.2015 г., постановено по гр.д. № 164/2015 г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав, изцяло – както в частта му, с която е потвърдено решение № 8/09.01.2015 г. по гр.д. № 249/2014 г. на Окръжен съд Шумен в осъдителните му части по исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и в частта, с която е отменено това решение в отхвърлителните му части и относно присъдените в полза на [община] разноски. Вместо него е постановено друго, като е осъдена [община] да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на Министерството на младежта и спорта още сумата 29197.27 лева с ДДС, представляваща непризнат разход за част от дейностите по сключен между страните договор за финансово подпомагане от 24.02.2012 г., ведно с мораторната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържат основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Излагат се доводи за недопустимост на постановеното въззивно решение като постановено при наличие на противоречие между обстоятелствена част и петитум в исковата молба. Поддържа се още, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Министерството на младежта и спорта, София, депозира становище в срок. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а подадената срещу него жалба по същество е неоснователна.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси в контекста на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК:
1) Какъв е обхватът на въззивната проверка и може ли въззивният съд да приема за основателни правни доводи изложени за първи път във въззивната жалба, които не са били предмет на исковата претенция?
2) Върху кого лежи доказателствената тежест на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване с оглед твърденията /доводи и възражения/ от ищеца и от ответника?
3) Следва ли в съответствие с чл. 272 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, във вр. с чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд да изложи мотиви и да обсъди в мотивите си към решението си всички доказателства по делото поотделно и във връзка едно с друго, за да формира доказателствените си съответно правни изводи и може ли същият да обсъжда едностранчиво доказателства?
4) Предава и приема ли се работата с протокол, който е договорен между страните и с който се признава, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му?
5) Следва ли да се води подробна документация извън договорената между страните и обвързан ли е съдът със съответните официални документи, които не са оспорени от страните.
За да уважи иска на Министерство на младежта и спорта срещу касатора съставът на въззивния съд е посочил, че основният спорен въпрос между страните е за това дали ответникът е изпълнил задължението си по сключения между тях договор за финансово подпомагане да представи на ищеца документите, от които се установява обема на извършените ремонтно възстановителни дейности. Тъй като това не е направено в срок, нито в хода на съдебното разглеждане, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, която изисква пълно и главно доказване на твърдените от ответника положителни факти, съдът е приел, че те не са се осъществили, съответно негативните правните последици от това ще носи тази страна.
Първият въпрос касаторът обосновава с довода, че едва във въззивната жалба е въведено твърдение за извършени отклонение по отношение на договореното и реално изпълненото на обекта. Той не отговаря на данните по делото, където е посочено, че искът е предявен с оглед констатирани несъответствия между актове и протоколи по време на строителството, т.е. произнасянето на въззиния съд е в рамките на заявеното по делото. Вторият въпрос е зададен хипотетично и предпоставя отговора, който е даден по законодателен ред в чл.154, ал.1 ГПК и по който има богата съдебна практика. На този етап от касационното производство съдът не може да прави разбор на доказателствата, нито да прави изводи по съществото на правния спор. Същото се отнася и за третия въпрос, с който се настоява за обсъждане на доказателства по начин, който съответства на тезата на касатора и е свързан с оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Последните два въпроса са относими към начина на доказване на извършените СМР и реализиране на предоставения проект „Ремонт и реконструкция на стадион „Ч.” в [населено място]. В тази насока въззивният съд е посочил, че констативният акт от 17.01.2013 г. по съществото си не е приемателно-предавателен протокол, тъй като в него липсва посочване на извършените строително-монтажни работи, тяхното количество и цени. Необходимо е било представянето на подробна документация съобразно уговорено в чл.5 от договора, и едва след нейното предоставяне възложителят е могъл да прецени съответствието на предоставените книжа с осъществяването на конкретните дейности, както правилно е посочено в решението. Тези изводи, макар и по съществото на спора, се споделят и от настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84/01.06.2015 г., постановено по гр.д. № 164/2015 г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.