Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2640_16_opr_288_108zs_280(2)@286(1)p3gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 20.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2640 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Н. М. И. срещу въззивно решение № 70 /10.03.2016 г. по гр.д. № 1065 /2016 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о.,, с което след отмяна първоинстанционно решение въззивният съд на основание чл.108 ЗС е осъдил жалбоподателя да предаде на ЕТ К. Л. А. с фирма „Г. – К. А.” владението на товарен автомобил, индивидуализиран в решението и е осъдил жалбоподателя да заплати на ищцата разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна оспорва допустимостта на касационната жалба твърди, че съгласно чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като искът по чл.108 ЗС за собственост е за движима вещ с цена 500 лева.
Настоящият състав намира възражението за основателно:
Предявеният и разгледан от двете инстанции по същество иск с правна квалификация чл.108 ЗС е за движима вещ – товарен автомобил.
Цената на иска за собственост се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка или пазарната цена на имота (движимата вещ).
Посочената в исковата молба цена на иска е 500 лева, определена съгласно приложено удостоверение.
Съгласно чл.70 от действащия ГПК цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание по делото. Доколкото в първото съдебно заседание, проведено 23.06.2015 г. (л.34 и сл.), на което ответникът се е явил, въпросът не е повдиган и по-късно не е искано и допускано изменение на иска, цената на иска е останала неизменна в цялото производство.
При такава цена на иска, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и настоящият състав следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне касационната жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна в това производство не претендират разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да и бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на Н. М. И. срещу въззивно решение № 70 /10.03.2016 г. по гр.д. № 1065 /2016 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о.,.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.