О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 636
София, 12.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март………………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 7763/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
И. Г. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Г. от АК-Р., е подал касационна жалба срещу решение № 595 от 24.09.2013 година по гр.д. № 818/2013 година на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1186 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 1488/2013 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен иск на касатора срещу Т. В. И. от [населено място], в качеството й на майка и законна представителка на малолетния К. И. И. /понастоящем на 13 години/, за изменение на размера на определената по гр.д. № 1409/2007 г. на Русенския районен съд месечна издръжка, чрез намаляването й от 500 лева на 150 лева – иск с правно основание чл.150 СК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Т. В. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-Р., оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, тъй като тя няма предвиденото в чл.284 ГПК съдържание, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
Касационната жалба не съдържа като приложение изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.284, ал.3, т.1 ГПК. От съдържанието й не може да се извлече и конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който касационният състав да обсъди на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Тя съдържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които могат да се обсъдят по съществото на спора след преодоляване на селективната фаза на процеса.
Независимо от това може да се приеме, че касационната жалба съдържа питане „към кой момент следва да се отчита изменение в обстоятелствата, дали към момента , когато издръжката е постановена за първи път спрямо момента на завеждане на исковата претенция или какъв ще е размера на издръжката при настоящите обстоятелства към момента на исковата претенция”. На този въпрос въззивният съд е дал изчерпателен отговор като е съобразил, че от определянето на първоначалната издръжка по споразумение между страните от 2007 г. са изминали повече от шест години, през което време обективно са нараснали нуждите на издържаното дете /род.11.10.2000 г./ и тази тенденция е трайна и необратима, докато ищецът не е представил доказателства за доходите си към момента на първоначалното присъждане на издръжката, за да се приеме, че е настъпила промяна на обстоятелствата, която обуславя възможност за намаляването й само на базата на липсата на доходи през последната 2012 година. Не е доказана трайна и съществена промяна на възможността за даване на издръжка през периода на изследване, щом през 2011 г. касаторът е реализирал официален доход от 382 650 лева, а пред 2012 г. е направил разходи в големи размери за ремонт и лечение в чужбина.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство, които възлизат на сто лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 595 от 24.09.2013 година по гр.д. № 818/2013 година на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. И. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. И. от [населено място], действаща в качеството си на майка и законна представителка на малолетния К. И. И., разноски за касационното производство в размер на 100 лева /сто лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.