О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
София, 24.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 830/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. А. Г. от София, подадена от пълномощника й адв. В. С. от АК-София, срещу решение № 2543 от 06.04.2012 година по гр.д. N 2667/2012 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-79-153 от 03.11.2011 г. по гр.д. № 55215/2010 г. на районен съд София, ІІ г.о., 79 състав. С него са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], София, за признаване за незаконно и отмяна на извършено със заповед № 122 от 14.09.2010 г. на управителя и прокуриста на предприятието уволнение, основано на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „асистент отдел „Картови разплащания” и за заплащане на сумата 10 480 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за времето от 15.09.2010 г. – 15.03.2011 г. – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, чрез пълномощника си адв. В. С. от АК-София, оспорва касационната жалба с писмен отговор, в който излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по съществото й. Претендира разноски за касационното производство, но не представя доказателства за направата им.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. Следва ли да се признае от съда доказателствената сила на един неподписан документ?
2. Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре при извършването на подбора по чл.329 КТ?
3. Следва ли при решаване на делото съдът да обсъди всички доводи на страните?
4. Може ли въззивният съд да се позове на нормата на чл.266 /1/ от ГПК, за да откаже в съдебното си решение да коментира доводите на страните, изложени своевременно пред първата инстанция?
По първия въпрос касаторката се е позовала на допълнителното основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и сочи решение № 1338 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 5675/2007 г. на V г.о., според което един неподписан частен документ няма никакво доказателствено значение.
Така зададен въпросът няма отношение към данните по делото и изводите на въззивния съд, свързани с оспорване датата на утвърждаване на щатните разписания, които са подписани от управителя Т. Г. и са подпечатани с печата на дружеството. Всъщност спорът е бил друг – дали утвърждаването на новото щатно разписание е станало на посочената в него дата, респ. дали уволнението е извършено при наличието на новото щатно разписание или то е съставено по-късно за нуждите на процеса. За доказателственото значение на неподписан частен документ има обилна и непротиворечива практика, обсъждането й разясняването на която не се налага по изложените съображения.
По втория въпрос: Разглеждането му се поставя в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като касаторката обосновава приложимостта на посочените допълнителни основания с ТР № 3 от 16.01.2012 г. ОСГК и решения на състави на ВКС – № 759 от 2.10.1991 г. по гр.д. № 620/91 г. на ІІІ г.о.; № 608 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1139/2009 г. на ІV г.о.; № 416 от 12.07.2010 по гр.д. № 531/2009 г. на ІV г.о. и др. Впрочем практиката по приложението на чл.329 КТ е обилна и с постановяването на посоченото тълкувателно решение тя бе обстойно разяснена, а съществуващите колебания – отстранени. Няма и не е имало съмнение, че при оспорване на подбора съдът има задължение да извърши контрол относно законосъобразното му упражняване от работодателя по критериите, посочени кумулативно в самата правна норма – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Въпросът е поставен общо, но независимо от това трябва да се отбележи, че въззивният съд е осъществил цялостен контрол върху законосъобразността на подбора, като е приложил постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. ОСГК по т.д. № 3/2011 г. и се е позовал на него.
Процесуалноправният въпрос за това следва ли при решаване на делото съдът да обсъди всички доводи на страните е поставен хипотетично, а положителният отговор следва от самия закон – чл.235 и 236, ал.2 ГПК. В тази насока няма противоречива практика на съдилищата, такава не се открива и в мотивите на въззивното решение. Не се оправдава от фактическа страна твърдението, че въззивният съд не е изложил свои съображения по доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба – срещу наличието на реално съкращаване на щата и относно законосъобразността на подбора. Независимо, че се касае за процесуални нарушения, които могат да се обсъдят по съществото на спора, касационният състав намира оплакването за неоснователно. По отношение на фактическата обстановка въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по правилото на чл.272 ГПК, а на нововъдените обстоятелства е отказал да отговори с оглед забраната на чл.266, ал.1 ГПК.
Четвъртият въпрос отново предпоставя отговора и е формулиран некоректно с оглед данните по делото. Касаторът не е посочил кои въпроси, поставени на разглеждане пред първоинстанционния съд, (въззивният съд е отказал да обсъди, позовавайки се на нормата на чл.266, ал.1 ГПК. Това е необходимо както за да се прецени тяхната относимост към обстоятелствата, въведени в предмета на делото с исковата молба, така и с оглед възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, когато го потвърждава. Ако никой съд не е дал отговор на своевременно поставен и относим към предмета на делото довод, касае се съществено процесуално нарушение, каквото в случая не е въведено в производство и е извън предмета на разглеждане. Върховният касационен съд не констатира наличие на основно и допълнителни основания за допускане на обжалването съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. Разноски за настоящото производство не се присъждат на ответника поради липсата на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2543 от 06.04.2012 година по гр.д. N 2667/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.