О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 176
София, 11.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари……………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 976/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, подадена от пълномощника адв. В. Волева от АК-София, срещу решение № 640 от 23.04.2012 година по т.д. N 4026/2011 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 934 от 23.08.2011 г. по т.д. № 1804/2007 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 1 състав. С него е уважен иск на [фирма], София, срещу касатора до размер на 65 422,70 лева, която сума съставлява обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът ФИЕСТА ХОЛДИНГ” АД, София, чрез юрисконсулт С. В., оспорва касационната жалба с писмен отговор, в който излага съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. При иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, може ли юридическото лице да се освободи от отговорност при положение, че докаже, че лицето, посочено като пряк причинител на вредата, не е действал виновно и това е установено с влязла в сила оправдателна присъда?
2. Следва ли да бъде извършен опис на недвижим имот, неразделна част от който да бъде опис на оборудването и състоянието му, и отделно да бъде извършено възлагане на управлението върху имота на трето лице, като две отделни действия, подлежащи на отделен контрол?
3. При положение, че няма доказана вреда по количество и стойност, може ли да бъде уважен иска по чл.49 от ЗЗД?
По първия въпрос касаторът се позовава на допълнителното основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи решения № 70 от 16.07.2009 г. по гр.д. № 5691/2007 г. на І г.о., № 142 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 929/2010 г. на ІІІ г.о.; № 503 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. на ІІІ г.о. и № 640 от 26.07.2005 г. по т.д. № 883/2004 г. на ІІ о., ТК.
Така зададен въпросът няма отношение към данните по делото и изводите на въззивния съд, свързани с ангажиране на деликтната отговорност на касатора за вреди, които са произлезли от липсващи принадлежности и увреждания по отношение на имот, оставен във владение на длъжника по реда на чл.375, ал.1 ГПК /отм./ . Както от исковата молба, така и от съдебното решение се установява, че вредите са причинени в резултат на виновни действия на управителя на дружеството и обслужващия персонал, които не са положили грижата на добър стопанин за опазване и предаване на имота в състоянието, в което той е бил приет. В този случай изпълнението на задължението е възложено на юридическото лице, а неизпълнението на същото от негови работници или служители създава предпоставките за непозволено увреждане. Ако конкретния деликвент не е установен, деликтната отговорност се носи от възложителя съобразно т.6 и 7 от ППВС №7/59 г. – предприятията отговарят по чл.49 ЗЗД и когато не може да се установи кой е конкретния причинител на вредата.
По втория въпрос: Разглеждането му се поставя в контекста на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, като касаторът обосновава приложимостта на посоченито допълнително основание с решение от 18.10.2006 г. по гр.д. № 1064/2006 г. на окръжен съд Велико Т.. Въпросът не може да се обсъди, тъй като се поставя за пръв път в това производство, не е залегнал в мотивите на въззивното решение и не може да се определи значението му за правилното решаване на делото.
Третият въпрос е зададен риторично, тъй като предпоставя отговора. Доказването на вредата е елемент от състава на непозволеното увреждане и без наличието на такава искът не може да се уважи. В случая, обаче, е установено, чрез показанията на свидетели и заключение на вещо лице, както наличието на вреда, така и нейния размер. В този смисъл въпросът е зададен и некоректно, тъй като не съответства на данните по делото и е по съществото на правния спор. Не е посочено и допълнително основание за разглеждането му.
Върховният касационен съд констатира, че липсват както основно, така и допълнителни основания за допускане на обжалването съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК. При този изход на делото касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 640 от 23.04.2012 година по т.д. N 4026/2011 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, юрисконсултско възнаграждение за това производство в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.