О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 50
София, 11.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември…………………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело № 5241/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
„Е.-Х.-К.” Д., [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Б. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 72 от 08.06.2015 година по гр.д. № 138/2015 година на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 11.02.2015 г. по гр.д. № 2267/2014 г. на Видинския районен съд. С него са уважени искове на М. С. М. от [населено място], [община] против касатора, за признаване незаконност и отмяна на заповед за уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, възстановяване на заеманата преди това длъжност „шофьор на специален автомобил” и заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от един месец след уволнението в размер на 680 лева – искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба е посочено основание за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.
Ответникът М. С. М. от [населено място], [община], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма ясно формулиран въпрос, но от съобразителната му част може да се направи извод, че той е свързан с доказателствената тежест по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ. Според касатора въззивното решение е постановено в разрез с константна практика на съдилищата, намерила израз в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2014 на ОСГК, съобразно която доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
В случая освен че не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да се допусне и поради явната некоректност на твърденията в изложението. Видно от данните по делото ищецът е претендирал обезщетение за един месец, считано от датата на уволнението. За установяване на обстоятелството, че е останал без работа по трудово или служебно правоотношение през процесния период, респ. че е останал без доход, той е представил заверено копие от трудовата си книжка, което се намира на листове 6, 7 и 8 от първоинстанционното дело, както и регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда” от 06.11.2014 г. – лист 31 от същото дело. Всяко от тези доказателства е достатъчно, според цитираното от самия касатор ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2014 на ОСГК, за установяване на спорното обстоятелство – фактът на безработица. Те са обсъдени в решението и въз основа на тях съдът е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че искът за обезщетение е основателен и трябва да се уважи.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 08.06.2015 година по гр.д. № 138/2015 година на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.