О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
София, 27.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември…………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 4699/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
К. Т. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. И. от АК-П., е подала касационна жалба срещу решение № 880 от 12.05.2014 година по гр.д. № 1230/2014 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 991 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 20662/2013 г. на районен съд – П.. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение – Д. П. К.” Е., [населено място], за признаване незаконност и отмяна на заповед за уволнение № 17/25.10.2013 г. на управителя, извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „главен счетоводител” – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В касационната жалба е посочено, че въззивното решение е „изцяло недопустимо и неправилно – поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост”, т.е. визирани са касационните основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът „Специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение – Д. П. К.” Е., [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-П., е подал отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторката, поради следното:
Материалноправният въпрос, които е поставен за разглеждане в изложението и е послужили като основание за касационно обжалване е формулиран така: „Дали под „завръщане на работа” законът има предвид реално завръщане на титуляра на работа и започване от негова страна ефективно изпълнение на служебните задължения на заеманата от него длъжност?” Поставен е и процесуалноправният въпрос „Дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички релевантни доказателствена и доводи на страните?”
Посочените решения по чл.290 ГПК на ВКС № 268 от 08.04.2010 г. по гр.д. № 521/2009 г. на ІV г.о. и № 80 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 640/2011 г. на ІІІ г.о. нямат отношение към настоящия казус. В случая е разгледана хипотеза, при която заместваният служител е напуснал работа. Трудовият договор за заместване може да съществува само дотогава, докогато има заместван работник или служител, т.е. той е негова функция. Прекратяването на трудовото правоотношение с титуляра не създава права на заместника, тъй като нито трансформира трудовото правоотношение от срочно в безсрочно /виж разпоредбата на чл.69, ал.2 КТ и р. № 191/2004 г. по гр.д. № 1221/2002 г., ІІІ г.о./. нито задължава работодателят да сключи безсрочен трудов договор с него.
Решението, предмет на обжалване в производството, е съобразено с тази практика. Тя е постоянна и се съблюдава от съдилищата. Що се отнася до процесуалноправния въпрос, освен че е зададен общо, той не обосновава наличието на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Двете съдебни инстанции са възприели правилно произтичащите от писмените доказателства факти, свързани с трудово-правното положение на ищцата – възникване, изпълнение и прекртяване на трудовия договор. Няма доказателства, чието необсъждане да е довело до негативния резултат, с който е отречено твърдението на ищцата за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение поради нарушаване на нормата на чл.325, ал.1, т.5 КТ. В тази насока съдилищата не са допуснали процесуални нарушения, както се поддържа в касационната жалба, нито приетото от тях противоречи на задължителна практика на ВКС. С оглед на това при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че няма основание за допускане на обжалването. При този изход на делото касаторката дължи разноските за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 880 от 12.05.2014 година по гр.д. № 1230/2014 година на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Т. П. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирана болница по пневмо-фтизиатрични заболявания за активно лечение – Д. П. К.” Е., [населено място], сумата 800 лева /осемстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.