О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 314
София, 26.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври……………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 285/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. ”М.”, София, чрез ст. юрисконсулт Г. П., срещу решение № 289 от 14.10.2011 година по гр.д. N 654/2011 година на окръжен съд Х., с което е потвърдено решение № 107 от 26.04.11 г. по гр.д. № 778/2010 г. на районен съд С. в частта, с която са уважени обективно съединените искове на Г. Д. Я. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за възстановяване на заеманата длъжност “старши митнически специалист” в митница С.. Отменил е същото решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетение поради това уволнение и вместо него е постановил друго, като е уважил този иск в пълния предявен размер от 4 719, 60 лева, ведно със законната лихва – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Г. Д. Я. от [населено място] е починал в хода на касационното производство. На негово място са конституирани наследниците му С. Д. Я. – съпруга, Д. Г. Д. – син и Д. Г. Д. – дъщеря, всички от [населено място], които чрез пълномощника си адв. В. О. от АК-Х. оспорват касационната жалба с твърдението, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. Претендират разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта по иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за дължимото обезщетение. Това е така, тъй като със смъртта на служителя трудовоправната връзка между него и работодателя се прекъсва окончателно на основание чл.325, т.11 КТ и възстановяването на работа е невъзможно. Останалите искове са допустими – жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна трябва да се разгледа, тъй като е преюдициален спрямо искът за обезщетение и е елемент от фактическия му състав. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси, който са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието се поддържа с оглед твърдение, че липсва съдебна практика по въпросите „Длъжен ли е работодателят да поиска мнението на компетентните здравни органи, след като самият служител вече се е снабдил с такъв документ и го е представил на работодателя своевременно? Длъжен ли е работодателят да иска мнението на ТЕЛК преди всяко запитване до Инспекцията по труда, при положение, че в Експертното решение на ТЕЛК е записано, че същото се издава за срок от две години, т.е. комисията е преценила, че заболяването на лицето не е прогресиращо и не би се развило значително в този период. Какво означава да се вземе мнението на ТЕЛК непосредствено преди уволнението, като се има предвид, че освен с ТЕЛК работодателят води кореспонденция и с Инспекцията по труда, което също отнема време?”
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по въпросите, свързани с приложението на чл.333 и в частност на чл.333, ал.1, т.3 КТ и чл.333, ал.2 КТ има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл.290 ГПК, която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване – р. № 492/17.06.2010 г. по гр.д. 477/2010 г., IV г.о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г., IV г.о. и др. В нея е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него. В този смисъл формулираните въпроси са извън предмета на конкретния казус, в който искът за незаконност на уволнението е уважен поради това, че работодателят не е предприел действия по чл.333, ал.2 КТ, а именно да вземе мнението на ТЕЛК и изясни медицинския статут на съкратеното лице непосредствено преди уволнението. Очевидно такова поведение на работодателя не може да се насърчи. Освен това тъй като разрешение за уволнението му е било отказано от съответната инспекция по труда – тази в [населено място], без предварително мнение на ТЕЛК е изискал такова разрешение от друга инспекция по труда – тази в [населено място]. Ако той беше представил наличната медицинска документация пред ТЕЛК по реда на чл.333, ал.2 КТ, компетентният медицински орган щеше да даде мнение по спорния въпрос – налице ли е болест от кръга на закриляните в Наредба №5 от 1987 г. и боледува ли ищецът от нея /р. по чл.290 ГПК № 21 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на ІV г.о./. Това обстоятелство не трябва да се разглежда и решава в съдебното производство, защото въпросът е предварителен и е свързан с изпълнението на определена процедура пред компетентни органи, които са установени по императивен ред.
По изложените съображения Върховнит касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 14.10.2011 година по гр.д. N 654/2011 година на окръжен съд Х.. ОСЪЖДА А. „М.”, София, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Я., Д. Г. Д. и Д. Г. Д., всички от [населено място], в качеството им на наследници на починалия в хода на касационното производство Г. Д. Я., б.ж. на [населено място] сумата 400 лева /четиристотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в частта, с която е уважен иска на Г. Д. Я., б.ж. на [населено място] срещу А. „М.”, София, за възстановяване на заеманата длъжност “старши митнически специалист” в митница С., поради смърт на служителя и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението може да се обжалва в последния му абзац с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.