О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 655
София, 28.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април…………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 35/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. В. А. и В. Б. А., двамата от София, приподписана от адв. Д. В. от АК-София, срещу решение № 1298 от 16.07.2012 година по гр.д. N 1919/2008 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 22.05.2008 г. по гр.д. № 3438/2005 г. на Софийски градски съд, 9 състав. С него е уважен иск на Звездица Б. М. от [населено място] и Т. Н. М. от София срещу касаторите за обявяване за окончателен договор на предварителен договор от 08.10.2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот в София, местността „Г. глава”, кв.16, УПИ VІІІ-457 – иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответниците З. Б. М. от [населено място] и Т. Н. М. от София оспорва жалбата с писмен отговор, изготвен от пълномощника им адв. Л. Л. от АК-София. Поддържат липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на обжалването, както и неоснователност на касационната жалба по съществото й. Претендират разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице както основното, така и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовават касаторите, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите:
1.”Когато предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот съдържа клауза, с която е уговорена „отметнина” – право на страната ли е да се откаже от договора, т.е. да го прекрати преди да е започнало изпълнението му, като загуби обещаното или даденото и тази страна е упражнила това свое право на прекратяване на договора?
Другата страна има ли право да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред или е носител само на правото да иска присъждане на уговорената в случай на отказ от договора престация”.
2. Недействителен до степен на нищожност ли е на основание чл.26 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор, в който не са включени уговорки относно съществените условия на окончателния договор – липсва индивидуализация на имота, предмет на сделката?
3. „Може ли съдът да се произнесе в състав от същите съдии след отвеждането му?”
Така зададените въпросите не кореспондират с данните по делото. От тях и решителните мотиви на въззивния съд се установява, че обсъжданият предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не съдържа клаузата „отметнина”, както се твърди от касаторите, а възможност за разваляне на договора поради неизпълнение и санкция за това спрямо неизправната страна. Поради това зададеното питане и практиката във връзка с него нямат отношение към правилността на решението и не могат да послужат като основание за отмяната му.
Вторият въпрос би бил основателен ако действително липсва индивидуализация на имота, но данните по делото са в обратна насока – имотът е описан в предварителния договор като местонахождение, площ и граници с посочване на номера по последната регулация и квартала, в който се намира. Това описание съответства на описанието в документа за собственост, цитиран в предварителния договор, а одобрените по-късно кадастрална карта и кадастрални регистри на местността с обозначение на кадастрален номер не изменят неговата индивидуализация и не го правят „друг имот”, съответно не могат да имат за последица недействителност на предварителния договор.
Некоректно е зададен и третият въпрос в изложението на касаторите. Съдията-докладчик не се е отвеждал от разглеждането на делото и не е имал основание за такова действие съобразно мотивите, изложени в протоколно определение от 31.03.2010 г. по гр.д. № 1919/2008 г. на Софийския апелативен съд. Затова той не е бил изключен при избора на нов съдия-докладчик, а тъкмо обратно – бил е посочен за докладчик по делото при случайното му разпределение на 13.04.2010 г. При този изход на спора касаторите дължат разноски за това производство, но съдът не ги присъжда поради липса на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1298 от 16.07.2012 година по гр.д. N 1919/2008 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.