О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 697
София , 28.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април……………………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 283/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. К. от АК-Стара Загора, е подало касационна жалба срещу решение № 347 от 02.10.2013 година по гр.д. № 1232/2013 година на Старозагорския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 486 от 15.04.2013 г. по гр.д. № 621/2012 г. на районен съд Стара Загора, с което са уважени искове на Н. Л. А. от [населено място] срещу касатора за признаване за незаконни и отмяна на заповеди № 15 от 12.12.2011 г. и № 16 от 12.12.2011 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], с които му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, ищецът е възстановен на длъжността „ръководител отдел „Продажби”, а ответникът, сега касатор, е осъден да заплати разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. Л. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Ц. от АК-Стара Загора, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Прилага договор за правна защита и съдействие.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „В чия тежест – на работодателя или на работника/служителя са последиците от неприложената предварителна закрила по чл.331, ал.1, т.4 КТ и отмяната на заповедта за уволнение след подаване на иск пред съда от работника/служителя, тогава когато работникът/служителят не е спазил срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ, бр.36/2010г./ за представяне на болничен лист, с което е поставил работодателят в ситуация да пропусне по обективни причини да изпълни процедурата по чл.333, ал.1 КТ?; „Преклудира ли се правото на работодателя да отмени по свой почин по реда на чл.344, ал.2 КТ заповедта за уволнение след предявяването на иск от работника или служителя пред съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тогава когато работникът/служителят не е спазил срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ, бр.36/2010г./ за представяне на болничен лист, с което е поставил работодателя в ситуация да пропусне по обективни причини да изпълни процедурата по чл.333, ал.1 КТ?” Както се посочи, питанията са основани на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като е приложено решение № 1652 от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952/2002 г. на ІІІ г.о., ВКС.
Отговорите на поставените въпроси са без значение за изхода на делото. Исковете срещу касатора е уважени, защото към момента на издаване на процесните заповеди за уволнение трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено, а повторно издадените заповеди за уволнение са без правна стойност и са безпредметни. Въпросите, свързани с приложението на чл.331, ал.1 КТ и чл.344, ал.2 КТ касаят предходния спор между страните за незаконно уволнение, който е завършил с постановяване на окончателно съдебно решение по приложените дела на Старозагорския районен и окръжен съд.
Независимо от това трябва да се посочи, че представеното решение на ВКС се отнася за различна фактическа и правна хипотеза. Разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ не поставя възможността работодателят да отмени по своя инициатива уволнението от никакво друго условие, освен от изискването работникът или служителят да не е предявил иск пред съда. Разпоредбата е категорична и ясна, прилага се точно от съдилищата и не се нуждае нито от тълкуване, нито от промяна и допълване на установената съдебна практика.
Разноски за касационното производство са направени, но няма искане за присъждането им, видно от съдържанието на приложения отговор.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 347 от 02.10.2013 година по гр.д. № 1232/2013 година на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.