О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 870
София, 15.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни…………………………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело № 1869/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му юрк. В Б., срещу решение № 572 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 828/2012 г. на Врачанския окръжен съд изцяло – както в частта, с която с допълнително решение № 18 от 22.01.2013 г. е потвърдено решение № 184 от 27.09.2012 г. па гр.д. № 714/2012 г. на районен съд К. и е отменено незаконното уволнение на Н. М. С., извършено на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ, работникът е възстановен на длъжността „монтьор хранилище за отработено гориво” и е присъдено обезщетение за това уволнение в размер на 6 845, 11 лева със законната лихва, така и в частта, с която е отменено същото решение в отхвърлителната част за обезщетението и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати още сумата 3 194, 39 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа за периода 11.09.2012 г. – 08.11.2012 г. с разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. М. С. от [населено място], с адрес за призоваване [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-В., е депозирал отговор, в който оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпили в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В него са посочени материалноправните въпроси „Може ли да се приложи предварителната закрила при уволнение на основание чл.333, ал.1, т.4 КТ при положение, че към момента на връчване на заповедта работникът е бил на работното си място повече от половината от законоустановеното за него работно време, изпълнявайки задълженията си по трудовия договор и не е уведомил работодателя, че е в разрешен отпуск по болест?”; „Може ли тежестта на нарушението по смисъла на чл.189, ал.1 КТ да се преценява само от стойността на материалите, с които работникът се е разпоредил в нарушение на задълженията си, или от степента на противоправност на деянието, което е извършено от работника на работното му място, на което има достъп до материалите /вещите/?; „Размерът на полученото обезщетение за временна неработоспособност по чл.162 от КТ, след датата на прекратяване на трудовия договор приспада ли се от размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ?” и процесуалноправният въпрос „Чия е тежестта за доказване, на работодателя ли да доказва, че работникът е изпълнявал трудовите си задължения при издаден болничен лист или работникът да доказва, че е започнал ползването на разрешения отпуск за временна нетрудоспособност при положение, че с исковата молба по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ищецът се позовава на незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ?”. Касаторът поддържа, че за да се ползва от закрилата по текста работникът или служителят трябва реално да е започнал ползването на разрешения му отпуск и сочи практика в тази насока – р. 94 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 1185/2011 г., ІІІ г.о. и др., както и същото решение в отговор на процесуалноправния въпрос за това, че работникът или служителят носи доказателствената тежест за установяване на твърдението си, че е започнал ползването на разрешения му отпуск.
Въпросите са формулирани по начин, който предпоставя отговорите. Съдържанието им, обаче, не отговаря на данните по делото. Исковете са уважени защото ищецът, сега ответник в касационното производство, е представил амбулаторен лист, данните по който установяват, че болничният лист е издаден в деня на уволнението в 7 часа сутринта, както и че е бил на територията на предприятието, съответно е било регистрирано присъствието му, поради необходимостта да представи болничния си лист на работодателя – св. И. Д., колега на ищеца. Следователно ищецът е установил твърдението си, че е бил в законоустановен отпуск, чието ползване е започнал, а ответникът не е осъществил насрещно доказване, с което да обори тези твърдения. Въззивното решение е съобразено с цитираната от касатора съдебна практика, която е константна и се съблюдава последователно от съдилищата.
Що се отнася до въпроса за размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ следва да се отговори, че то се определя по реда на чл.228, ал.1 КТ, както е подходил и въззивният съд. Възражение за приспадане на обезщетението за временна нетрудоспособност не е правено в хода на делото, съответно становища и доказателства в тази насока не са слушани и не са събирани. Този въпрос се поставя несвоевременно в касационното производство и обсъждането му е безпредметно, тъй като не може да се отрази на правилността на решението. При този изход на делото касаторът ще заплати разноските за касационното производство, които се претендират с отговора на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 572 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 828/2012 г. на Врачанския окръжен съд и допълнително решение № 18 от 22.01.2013 г. по същото дело.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. С. от [населено място], с адрес за призоваване [населено място], сумата 800 лева /осемстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.