О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 686
София, 31.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май……………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 114/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. М. Ц. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адвокат В. Х. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 5280 от 16.07.2012 година по гр.д. N 4628/2012 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1-33-125 от 08.12.2011 г. по гр.д. № 1178/2011 г. на Софийския районен съд, 33 състав в частта, с която е отхвърлен искът при квалификация чл.59 ЗЗД за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2010 г. и за сумата над 1007, 95 лева до 7800 лева. Присъдени са и разноски по делото в размер на 600 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Н. И. Б. от София не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос: „При прекратен с развод брак, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, придобито преди брака, и когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съпругът-несобственик, ползвал чуждото жилище за периода на фактическата раздяла преди развода, дължи ли на съпруга-собственик съответно обезщетение за ползването?”
За да отхвърли иска за неоснователно обогатяване за периода на фактическата раздяла между страните съставът на въззивния съд е приел, че ползването на семейното жилище по време на брака от съпрузите или от някой от тях е безвъзмездно по силата на чл.18 СК от 1985 г., при действието на който са се развили брачните отношения между страните. Тази безвъзмездност изключва вземане по чл.59 ЗЗД за неоснователно разместване на блага и се прекратява с решението по чл.107, ал.2 СК /отм./, с унищожаване или прекратяване на брака и с разпореждане със семейното жилище по реда на чл.23 СК /отм./.
В изложението няма доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК извън твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно и че не е формирана задължителна практика по него. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Независимо от това може да се посочи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите действително не се предявяват искове за обезщетения, които се основават на ползването на семейното жилище от единия от тях, тъй като те биха били явно неоснователни по силата на чл.18 СК /отм./. Едва с прекратяването на брака отпада задължението на съпрузите да осигуряват благополучието на семейството съобразно своите възможности, имущество и доходи, съответно се решава въпросът за ползването на семейното жилище – чл.107 СК /отм./, с произтичащите от това последици.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5280 от 16.07.2012 година по гр.д. N 4628/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.