О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1121
София, 31.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври…………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 3438/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от В. М. М. от [населено място] чифлик, област Варна, чрез пълномощника му адв. П. У. от АК-Варна, срещу решение № 181 от 14.02.2014 година по гр.д. № 3226/2013 година на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3970/2012 г. по гр.д. № 13279/2012 г. на районен съд – Варна, като е отхвърлен иск на касатора срещу П. на Р България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за разликата между 1 500 лева и 5 500 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът П. на Р България не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението на касатора са посочени допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но въпроси са формулирани само на второто основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както следва: „Въз основа на какви принципи и критерии съдът следи за изменението на обществено-икономическите условия за живот в Р.България при определяне на справедлив размер на обезщетение при доказана по основание претенция, предявена по реда на чл.2 от ЗОДОВ?” и „Какви принципи следва да се спазват при определяне на глобално обезщетение за вреди в резултат на незаконно обвинение на ищеца при положение, че са налице данни и за други незаконни обвинения, поддържани срещу него по едно и също или близко време, без да има доказателства, че са му присъждани обезщетения по други граждански искове по реда на ЗОДОВ?”
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора допълнително основание, тъй като поставения въпрос не е нов и по приложението му има задължителна практика на ВКС. Така напр. с решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. на ІV г.о. е разяснено, че е налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. Същите критерии са използвани и в представеното от касатора решение № 449/2012 г. от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. ІV г.о. и др. Съдилищата се съобразяват с тези обстоятелства, които нямат цифрови измерения или формула за изчисляването им, но са винаги конкретни и оказват влияние върху размера на репарацията във всеки отделен случай.
Вторият въпрос е извън предмета на делото, поради което мотивите на съдилищата не съдържат съображения по приложението му. Предявеният иск е за обезщетяване на неимуществени вреди, „които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно производство – ДП 25/2011 г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР – Варна, прекратено поради това, че деянието не е престъпление”. Повдигнатото обвинение е било едно – по чл.313, ал.1 НК за потвърдена неистина пред нотариус в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК за липса на данъчни задължения на представляваната от касатора кооперация „С. К.” [населено място] чифлик. Въпрос за „глобално” обезщетяване по смисъла на т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не е поставян за разглеждане от касатора-ищец и не са събирани доказателства в тази насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 14.02.2014 година по гр.д. № 3226/2013 година на Варненския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.