О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 85
София, 17.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 4508/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби.
1. В. Х. Г. от [населено място] е подала касационна жалба чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-В., срещу решение № 47 от 21.03.2013 година по гр.д. № 531/2013 година на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 397/2012 г., като е отхвърлено възражението на касаторката за прихващане на платени от нея суми за облагане доходите на физическите лица в общ размер на 3 200 лева.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата И. И. М.-Ф. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-В., оспорва допустимостта на жалбата на основание чл.280, ал.2 ГПК, наличието на основания за допускане на обжалването и изложените доводи за неправилност на решението по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5 000 лева /в случая 6 320 лева/. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който текст се позовава касаторката, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е поставен общо формулиран процесуалноправен въпрос, а именно: „Следва ли въззивният съд да обсъди доводите на страните, изложени във въззивната жалба и във въззивното производство, които имат пряко отношение към преценката за основателност на исковата претенция”. В приложеното решение № 57/2.03.11г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ІІІ г.о. е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК. Тези правомощия бяха по-обстойно разработени и в ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК. Въззивното решение не разкрива различия от постановките в тях и не дава основание да се приеме, че съдът се е отклонил от задължителните указания на ВКС по приложението на процесуалния закон.
2. По жалбата на И. И. М.-Ф. от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. К. М. от АК-В. срещу същото решение в частта, с която са уважени възраженията за прихващане на В. Х. Г. за авансово заплатен данък върху общия доход в размер на 3 080 лева и за сумата 15 732,88 лева, съставляваща погасено задължение на тази касаторка към трето лице. В нея са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноски по делото.
Ответницата В. Х. Г. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5 000 лева. В нея са въведени допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по въпроса „…следва ли при претенция за неоснователно обогатяване, когато обогатилият се несобственик е декларирал доходите от наем на чуждо имущество като свои и в резултат на това е заплатил данък върху този доход, платеният данък да се приспадне от сумата, която той дължи да върне на обеднилия се с нея действителен собственик”. Поддържа се, че въззивното решение в тази част противоречи на решение № 1329 от 11.07.1995 г. по гр.д. № 2372/10.994 г. на V г.о.; решение № 501 от 15.02.1960 г. по гр.д. № 9661/1959 г.; решение № 154/14.05.2012 г. по гр.д. № 154/2012 г. на Плевенския окръжен съд. Посочените решения, обаче, не разкриват фактическа и правна близост с обжалваното решение и не обосновават приложението на особеното основание по т.2 на чл.280 ГПК, още повече, че формулировката на въпроса е твърде непрецизна. Няма основание да се приложи и чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока
В изложението се съдържат още питанията: „Представлява ли неоснователно обогатяване заплащането на чужд дълг с цел да се съхрани имуществото на заплатилия задължението, като в спогодбата между него и получателя на плащането , платецът изрично се е отказал от правото си да търси връщане на сумата от третото лице и същевременно третото лице е заявило, че се ползва от тази уговорка при условията на чл.22 от ЗЗД „ и „Обеднява ли лицето, което е поело чужд дълг, когато е имал личен правен интерес от плащането?” По тези въпроси касаторката се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не се обосновава наличието на тази предпоставка.
Следва да се има предвид, че по приложението на чл.59 ЗЗД във вр. с чл.61, ал.2 и 3 ЗЗД има богата съдебна практика. Гесторът може да действа за да защити не само чуждите, но и своите интереси /чл.61, ал.2 ЗЗД/ и тогава намират приложение правилата на неоснователното обогатяване, както е в разглеждания случай. Това е така дори в случаите на неоснователно /неоправдано/ водене на чужда работа без пълномощие /чл.61, ал.3 ЗЗД/, както и при неистинско водене на чужда работа без пълномощие, когато гесторът поради грешка, заблуда или по др. причини смята, че изпълнява свое, а не чуждо задължение. Уговорката в т.V на споразумението от 13.02.2006 г. няма характеристика на договор в полза на трето лице и за нея не е приложима разпоредбата на чл.22 ЗЗД. Одобряването на гестията може да се извърши от заинтерисованото лице, в чиято полза е предприета работата, но тогава по отношение на нея се прилагат правилата за пълномощието.
При този изход на делото страните не си дължат разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 21.03.2013 година по гр.д. № 531/2013 година на Варненския апелативен съд в частта, предмет на касационнно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.