О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 223
София, 19.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари……………………………….
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело № 114/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Професионална гимназия „Проф. д-р А. З.” [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-Бургас, е подала касационна жалба срещу решение № 382 от 30.09.2015 година по гр.д. № 518/2015 година на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 208 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 1283/2014 г. на районен съд – Димитровград. С него са уважени искове на М. Т. В. от [населено място] срещу касатора, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на посоченото лице от длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет”, извършено със заповед № 12/12.09.2014 г. на директора поради съкращаване на щата, ищцата е възстановена на заеманата преди това длъжност и е уважен иск за обезщетение поради оставане без работа до размер на 3596, 04 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата М. Т. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-Хасково, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнителни основания /чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира съдебни разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдение за наличие на три материалноправни въпроса, първият от които се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а останалите два – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първото питане е формулирано така: „Запазва ли се членството на работника в синдикална секция, в хипотезата на промяна на работодателя по чл.123, ал.1 КТ и част ли е от трудовото правоотношение членството в първично организационно-структурно звено на синдикална организация?”. Касаторът счита, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.333, ал.3 КТ относно синдикалната закрила. Позовава се на решение № 425 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 2920/2013 г. на ВКС, ІV г.о., съобразно което представителната власт на работника или служителя в качеството му на член на синдикалното ръководство в предприятието прехвърлител не се запазва спрямо променения работодател – т.е работодателят приобретател. Съответно този работник или служител не се ползва със синдикална закрила по чл.333, ал.3 КТ при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата от променения работодател /приобретател/.
Доводите на касатора са принципно верни и биха дали основание за допускане на обжалването, ако не бе втората част на приложения текст – чл.333, ал.3 КТ. В него е записано, че синдикалната закрила се прилага и 6 месеца след освобождаването от синдикалната длъжност, респ. след отпадане на качеството член на синдикалното ръководство в предприятието, какъвто е разглеждания случай. От данните по делото се установява, че уволнението поради съкращаване на щата е извършено в 6-месечния срок след сливането на двете училища по реда на чл.123, ал.1 КТ, което е осъществено със заповед № РД-14-53/27.06.2014 г. на Министъра на образование и публикация в ДВ, бр.57/2014 г., а уволнението е факт със заповед № 12/12.09.2014 г. Поради това работодателят-касатор правилно е поискал предварително съгласие на съответния синдикалния орган, но такова му е било отказано. Служителката се е ползвала със синдикална закрила по чл.333, ал.3 КТ, а тя не е била преодоляна по предвидения от закона ред.
Другите два въпроса се поддържат на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и са със следното съдържание:
1. Какво е съотношението между нормата на чл.333, ал.3 КТ и нормата на чл.329 КТ, когато работниците, които са включени в подбора се ползват със закрила, както и коя от двете норми се ползва с приоритет при съкращаване на щата, който е наложен от извършено преобразуване при условията на чл.123 КТ?
2. Следва ли закрилата по чл.333, ал.3 КТ да възпрепятства оптимизацията на работния процес при намален обем на работа?
По тези питания няма съображения на поддържаното допълнително основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това по първия въпрос съществува дългогодишна последователна практика на ВС, ВКС и съдилищата в смисъл, че най-напред се извършва подбор по чл.329 КТ и само ако някой от подлежащите на уволнение работници или служители се ползва със закрила, работодателят пристъпва към преодоляването й. Независимо от това и по двата въпроса няма произнасяне на въззивния съд, който е приложил нормата на чл.344, ал.3 КТ и не е преминал към обсъждане на доводите по съществото на правния спор.
При този изход на делото касаторът следва да заплати разноските за касационното производство, които са в размер на 400 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 23.12.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 30.09.2015 година по гр.д. № 518/2015 година на Хасковския окръжен съд в частта му, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА Професионална гимназия „Проф. д-р А. З.” – [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. В. от [населено място] разноски за това производство в размер на 400 лева /четиристотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.