О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 775
София, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни…………………………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 2156/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура – София е подала касационна жалба срещу решение № 244 от 10.02.2015 година по гр.д. № 3647/2014 година на апелативен съд – София изцяло – както в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е определено на 3 500 лева от първоинстанционния съд и това решение е потвърдено, така и в частта, с която то е увеличено от 3 500 лева на 7 000 лева по иск, квалифициран с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.98/2012 г./. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени паравила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата С. Ц. Д. от София, чрез пълномощника си адв. Е. Б. от АК-София, е подала отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и касационна жалба по съществото й.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационната жалба и изложението към нея трябва да се отнесат към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в тях се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3 и т.11 от ТР № 3/2004 г. ОСГК, т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и на практика по приложени: р. № 27 от 11.03.2013 г. по гр.д. № 957/2012 г. на ІІІ г.о. ВКС; р. № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г. на ІІІ г.о. ВКС; р. № 171 от 22.06.2012 г. по гр.д. № 212/2012 г. на ВтАС, ГК.
Жалбоподателят не е формулирал въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението е посочено, „че материално-правният въпрос е свързан с определянето на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ”, а процесуалният – „за определяне на неимуществените вреди, което трябва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагате на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД”. Не е изложил и доводи във връзка с допълнителните основания за допускане на обжалването.
Независимо от това въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищцата е обвинена в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдана – чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.98/2012 г./. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 7 000 лева, което въззиввият съд е увеличил с 3 500 лева спрямо определеното от първоинстанционния съд такова от 3 500 лева, както и е потвърлил същото решение в отхвърлителната му част до предявения размер от 30 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД, т.11 от П № 4/68г. ПлВС и другите посочени от касатора съдебни актове. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за уважаване на искането.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане и данни за направата на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244 от 10.02.2015 година по гр.д. № 3647/2014 година на апелативен съд – София по жалбата на Апелативна прокуратура – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.