О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 422
София, 04.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври……………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело № 3856/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
И. Г. П.-З. от София, чрез пълномощника адв. П. А. от АК-П., е подала касационна жалба срещу решение № 68 от 17.02.2015 година по гр.д. № 686/2014 година на Плевенския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 482 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 41/2012 г. на районен съд П. в частта, с която иск по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен и е прекратено производството по делото, както и е отменено посоченото решение и вместо него е постановено друго, като е прогласена нищожност на договор за учредяване право на строеж за паркоместа, предмет на н.а. № 163 от 23.12.1999 г. на нотариус В. П. – П. и е уважен отрицателен установителен иск за собственост срещу Х. К. от [населено място]. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответниците Продан И. Х., И. П. Х. и Д. П. Х. от [населено място], както и третите лица-помагачи Г. Ц. Т. и Ц. Т. М. от [населено място], всички действащи чрез пълномощника адв. Л. Н. от АК-П., оспорват жалбата с писмен отговор. Считат, че тя е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването, както и че не са налице условията за допускане на касационното обжалване. Жалбата е неоснователна и по съществото на правния спор. Не претендират разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима частично – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД. По останалите искове жалбоподателката няма правен интерес да инициира касационно производство, тъй като не е страна по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК /отрицателен установителен иск за собственост срещу Х. И. К./, нито по отношение на нея се формира сила на присъдено нещо по спорния предмет. По искането за допускане на касационно обжалване в частта, която подлежи на касационно разглеждане, Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Въпросите в изложението към касационната жалба са следните:
– Могат ли паркоместата, за които е учредено право на строеж
или са изградени преди влизане в сила на ЗУТ и ЗКИР да бъдат годен обект на правото на собственост, съответно на учредено право на строеж, ако са индивидуализирани подробно чрез местоположение, площ, площ и съседи, и същите представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ?
– Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за спазване на процесуалните правила от първоинстанционния съд; какви са правомощията на въззивния съд при установени съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и дали въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, когато е постановено при съществени, неотстранени съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд?
В касационната жалба е посочено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторката поддържа искането си за допускане на обжалването с твърдение, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не обосновава, обаче, становището си за липса на съдебна практика, нито за необходимост от преодоляването на вече установена практика защото е неправилна или защото трябва да се доразвие в поддържана от нея насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, нито да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това може да се има предвид, че по приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза /договор за учредяване право на строеж за изграждане на паркоместа/, има богата практика на съдилищата, на ВС и ВКС, която касаторът може да издири и съобрази. Тя е еднопосочна, трайна и постоянна както при действието на ЗТСУ, така и на ЗУТ. Част от нея е цитирана в решението на въззивния съд. Що се касае до процесуалноправните въпроси, свързани със служебните правомощия на въззивния съд при разглеждане на жалби срещу първоинстанционни решения, съществува задължителна практика на ВКС, за основа на която служи ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. Поради липса на обосновка от изложението не става ясно и каква е връзката на поставените процесуални въпроси с решителните мотиви на въззивния съд, както и не може да се направи преценка дали те имат отношение към жалбата в допустимата й част или касаят права на други лица по обективно и субективно съединените искове, които са извън предмета на това производство.
Съдът не присъжда разноски за касационната инстанция поради липса на искане и данни за направата им.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 68 от 17.02.2015 година по гр.д. № 686/2014 година на Плевенския окръжен съд по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Г. П.-З. от София, подадена чрез пълномощника адв. П. А. от АК-П., срещу същото решение в останалата част.
Определението в последната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.