О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 393
София, 28.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март…………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1171/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби:
Ц. С. Я. и М. И. Я., двете от София, чрез пълномощника си адв. К. от АК-София, са подали касационна жалба срещу решение № 622 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 526/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете им за разликата до предявените размери от по 40 000 лева, които суми представляват увеличение на исковете пред въззивната инстанция за неимуществени вреди от непозволено увреждане – искове с правни основания чл.45 и чл.49 ЗЗД. Касаторките поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си юрк. Ж. Л., е подал касационна жалба срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 84 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 1349/2004 г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение, 6 състав, като този касатор е осъден да заплати солидарно с Б. С. К. от София, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон С. Г. Д.-К., П. Б. Л. и М. Б. К., всички от София, на Ц. С. Я. и М. И. Я., двете от София, сумата от по 20 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. В. Я., поч. на 07.01.2004г. в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2003 г., ведно със законната лихва от 07.01.2004г. до окончателното изплащане на задължението – искове с правни основания чл.45 и чл.49 ЗЗД. Поддържат се касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касаторите взаимно си оспорват касационните жалби и излагат съображения за липса на основания за допускане на обжалването, както и излагат съображения по съществото на правния спор.
Ответниците С. Г. Д.-К., П. Б. Л. и М. Б. К., всички от София, не са заявили становища.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева.
По жалбата на Ц. С. Я. и М. И. Я., двете от София:
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторките се позовават на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочат и не представят задължителна практика на ВС и/или ВКС. Не е изведен и материалноправен или процесуалноправен въпрос, както ги задължава чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК, извън твърдението, че „съдът се е произнесъл, съгласно разпоредбите на чл.45 и сл. и чл.49 ЗЗД по въпроса за размера на обезщетението за причинени вреди от непозволено увреждане”. Това тяхно задължение е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като само в рамките на формулиран въпрос касационният съд може да направи преценки за значението му за изхода на конкретното дело и за наличието на допълнителни основания за допускане на обжалването. Съображенията за неправилност на решението са по съществото на правния спор и могат да бъдат обсъдени само ако се преодолее селективната фаза на процеса. Не са изложени и съображения по второто допълнително основание за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По жалбата на [фирма], София:
Тя се основава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В нея е посочен следния материалноправен въпрос: „Вината като елемент от сложния фактически състав на чл.45 ЗЗД, следва ли да се счита доказана, когато не е установено противоправно поведение, което да е обусловено от нарушаване на дадени указания или подлежащите на спазване конкретни правила, или вменени задължения за извършване на възложена работа?” Въпросът, освен че е неясно формулиран, не кореспондира с решителните мотиви на въззивното решение и данните по делото. В него е прието, че противоправното поведение на причинителя на вредата /прекия извършител/ е елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и в конкретния случай то се изразява в противоправно бездействие, тъй като деликвентът е проявил небрежност при изпълнение на възложената му работа и е приел да управлява неизправна трамвайна мотриса, при което е възникнал инцидент и се е стигнало до увреждане на здравето, а след това и до смъртта на наследодателя на ищците. Няма съображения за това защо касаторът счита, че по поставения въпрос няма съдебна практика или че тя е неправилна и се нуждае от промяна в поддържана от него насока, съобразно посоченото и поддържано в производството допълнително основание за допускане на обжалването.
При този изход на касационното производство страните не си дължат разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 622 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 526/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.