Определение №469 от 20.5.2016 по гр. дело №1399/1399 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 469

София, 20.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на седми април……………………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело № 1399/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Н. Х. М.-И. от [населено място], чрез процесуалният си представител адв. И. А. от АК-Плевен, е подала касационна жалба срещу решение № 527 от 26.11.2015 година по гр.д. № 774/2015 година на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 57 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 386/2014 г. на районен съд-Т., като е отхвърлен иск на касаторката срещу В. Н. Н., Т. И. Н., двамата от [населено място] и Д. П. Т. от [населено място], обл. Плевен, за обявяване недействителност спрямо ищцата-касаторка на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на нот. акт № 38, том V, нот. дело № 726/2005 г. на нотариус със район на действие районен съд-Т. – иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Д. П. Т. от [населено място], обл. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. Ст. М. от АК-Плевен, е депозирал отговор на касационната жалба. С нея оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Ответниците В. Н. Н. и Т. И. Н., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Т. от АК-Плевен, също оспорват жалбата както относно наличието на основания за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор. Претендират съдебни разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, на което се позовава касаторката, поради следното:
От изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да се извлече следния въпрос: Кой е началния момент на давността, която тече по отношение на иска с правно основание чл.135 ЗЗД. В тази насока представя практика на съдилища, за която няма данни да е окончателна, с изключение на решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г. на ВКС, ІV г.о., което обаче е задължително и не ползва касаторката, тъй като съвпада с приетото в обжалваното въззивно решение.
В този смисъл няма основание за допускане на обжалването, тъй като по въпроса за началото на давността по чл.135 ЗЗД има задължителна постоянна практика на ВКС, част от която е цитирана и приложена от пълномощника на ответника Т. – адв. М.. Тя е в смисъл, че началото на давностния срок на иска по чл.135 ЗЗД се свърза с извършването на увреждащото действие, а не със субективния факт на узнаването му, каквото правилно разрешение е дал и въззивният съд.
При този изход на настоящото производство касаторката дължи направените разноски, които са в размер на 1500 лева по отношение на ответника Т. и на 500 лева по отношение на ответниците Н. и Н., видно от представените договори за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 26.11.2015 година по гр.д. № 774/2015 година на Русенския окръжен съд. ОСЪЖДА Н. Х. М.-И. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Т. от [населено място], обл. Плевен, сумата 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, а на В. Н. Н. и Т. И. Н., двамата от [населено място], сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляващи адвокатски възнаграждения за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top