О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 669
София, 22.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дeсети април……………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 800/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
К. М. Б. от София, чрез процесуалния си представител адв. В. Д. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 5026 от 01.07.2013 година по гр.д. № 2604/2013 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение № ІІІ-90-264 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 8941/2012 г. на районен съд-София, 90 състав, в частта относно родителските права на малолетното дете К. – иск по чл.49, ал.1 във вр. с чл.59, ал.2 СК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Н. Н. Б. от София, чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК-София, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени процесуалноправните въпроси: „Следва ли въззивният съд да остави без уважение направеното искане за изслушване в рамките на въззивната инстанция на заключение на вещо лице по съдебно токсикологична експертиза за установяване на обстоятелството, дали здравословното физическо и психическо състояние на майката е достатъчно стабилно с оглед данните по делото за наличие на алкохолна зависимост на същата и преценката на интересите на малолетното дете за упражняване на родителските права от майката” и „..относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл.59, ал.6 СК”. Формулиран е и въпрос относно „задължението на съда при постановяване на родителските права да обсъди моралните качества и на двамата родители, като съобрази и данните за наличие на алкохолна зависимост и отражението на тази зависимост на моралния облик на майката”.
По първия въпрос касаторът се позовава на решения № 526 от 2012 г. по гр.д. № 248/2012 г. на ІV г.о. и № Р-280-11 по гр.д. № 888/2010 г. на ІV г.о. ВКС /непредставено/. Възможността въззивният съд да събира доказателсква извън хипотезите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, освен в практиката на състави на ВКС, е разяснен с приемането на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК. Въззивната инстанция, дори и служебно, следи за интересите на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Той следва да събере и доказателствата, ако те са необходими за прилагане на императивна материалноправна норма – т.1 и т.3 от цитираното ТР. Това обаче е така само в случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури правилното прилагане на закона и по този начин е осуетил защитата на публичния интерес. Случаят не е такъв. Въз основа на събраните доказателства за релевантните факти първинстанционният съд е постановил решение в съответствие с нормата на чл.59, ал.4 във вр. с ал.2 СК и практиката на съдилищата. Приел е, че родителските качества на двамата родители са съизмерими, но с оглед интересите на детето приоритет трябва да се даде на майката поради възрастта и пола на детето, както и с оглед на това, че тя разполага с подкрепяща среда – помощ от своите родители.
Вторият въпрос в изложението не намира опора в данните по делото. Двамата родители са били изслушани от първоинстанционния съд както при определянето на привременните мерки за упражняването на родителските права на малолетното дете К. /на четири години/ в съдебното заседание от 01.10.2012 г., така и преди даване ход на устните състезания в съдебното заседание, проведено на 20.11.2012 г.
Третият въпрос е зададен некоректно. По делото не е установено майката да има алкохолна зависимост, още по-малко такава да съществува към момента на постановяване на съдебното решение. Обстоятелствата, които се преценяват при определяне на родителските права са посочени в чл.59, ал.4 СК и във връзка с тях има обилна практика, която се съблюдава от съдилищата.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за производството съобразно представения списък на разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 5026 от 01.07.2013 година по гр.д. № 2604/2013 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. М. Б. от София ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Б. от София направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева /седемстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.