О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 456
София, 23.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 7017/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1624 от 28.07.2014 година по гр.д. № 1308/2014 година на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят З. Х. Г. от София, чрез пълномощника си адв. Я. А. от АК-София, изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.2, предл.2 ЗОДОВ, сега чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ, е отхвърлен за разликата между уважения размер от 4 000 лева и претендирания такъв от 35 000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът Апелативна прокуратура – София, който го обжалва в частта, с която е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер от 4 000 лева.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Страните не са изразили становища по жалбите на насрещната страна.
1. Жалбоподателят З. Х. Г. от София е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. Излага съображение за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД и липсата на единни критерии при определяне размерите на обезвредите на пострадалите лица – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като за обосноваването му е се позовава на съдебни решения с незадължителен характер от по-старата практика на ВКС – № 158 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 6217/2007 г; № 7 от 03.02.2004 г. по гр.д. № 947/2003 г. и № 1144 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 904/2002 г.
Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Както се посочи, липсват материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ/. Представените съдебни решения потвърждават последователната съдебна практика за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, което във всеки случай е конкретно и зависи от много фактори, но се стреми към удовлетворяване на общото изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е намалено от 8 000 лева на 4 000 лева. В тази насока въззивният съд е изложил подробни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията в конкретния случай, а именно – продължителността на наказателното преследване, продължило 4 г., 2м. и 1д., взетата мярка за неотклонение „парична гаранция”, която по-късно е била отменена заедно с мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р България”, тежестта на обвинението по чл.321, ал.1 във вр. с чл.278б, ал.1 НК, общественото положение и възрастта на ищеца, социално-икономическите условия в страната към момента на прекратяване на наказателното производство и постановяването на въззивното решение.
2. По жалбата на Апелативна прокуратура София:
Този касатор също не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Развил е доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, която е дала отражение върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представените съдебни решения, които трябва да се обсъдят в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не обосновават твърдението му за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на критерия „справедливост”, който във всеки случай се преценява от съда и зависи от много обстоятелства, основните от които са изяснени в цитираното и от касатора Постановление на ПлВС № 4/68г.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1624 от 28.07.2014 година по гр.д. № 1308/2014 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.