О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 274
София, 20.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари………………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5938/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. И. К. и Х. Д. К., двамата от С., чрез пълномощника си адв. Р. С. от АК-С., са подали касационна жалба срещу решение № 12 от 03.12.2012 година по гр.д. № 2083/2012 година на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.11.2011 г. по гр.д. № 3510/2008 г. на Софийски градски съд. С него са отхвърлени искове на касаторите срещу [фирма] за заплащане на сумата 7 800 евро, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, сумата 500 евро, представлява обезщетение за неимуществени вреди, сумата 5 250 евро, предявена като частичен иск от сумата 21 000 евро, представлява обезщетение за пропуснати ползи от прекратяване на предварителен договор за покупко-продажба и анекс за закупуване на жилище, ведно със законната лихва за забава по 20 лева върху всяка вноска от падежа до завеждането на исковата молба и законните лихви върху горните суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане – искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Касаторите поддържат, че „решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано”, което може да се определи като касационни оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], С., оспорва жалбата с писмен отговор, изготвен от пълномощника юрк. С. И.. Счита, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор. Претендира разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени няколко въпроса:
„Спазил ли е ответникът процедурата по одобряването на документите за отпускане на кредит и достатъчен ли е срок от 24 часа за получаване на одобрение за отпускане на потребителски кредит с доказан доход по предвидения в императивните правни норми на ред и поведението му за одобряването при подадени документи на дата 02.08.2007 г. на дата 03.08.2007 г. за кредит, за който касаторите не са кандидатствали съобразено ли е със законовите норми?”.
„…дали така подадената официална информация до Централен кредитен регистър при БНБ, от ответника или негов служител при или по повод на изпълнение на възложените му задължения, без да е усвоен банков кредит и да е подписан договор от страна на касаторите е съобразено като поведение с материалноправните разпоредби и ако това представлява нарушение на материалноправните норми, както и това поведение довело ли е до реално претърпените от касаторите имуществени и неимуществени вреди?” и по-нататък „…това причинило ли е увреждане на касаторите, които при информацията от страна на ответника са сключили предварителен договор за закупуване на недвижим имот и вследствие на неправомерното и незаконосъобразно поведение и информацията в масивите на Ц. в продължение на три календарни месеца е станало причина за неговото прекратяване и претърпените имуществени и неимуществени вреди.”
„……след като е сезиран с искова молба, респективно въззивна жалба дължи ли съдът произнасяне по предявената претенция за претендираните от касатора неимуществени вреди?”
На първо място въпросите, освен че са неясни, не са и правни. Те възпроизвеждат фактически твърдения на касаторите за обстоятелствата, от които извеждат спорното право. Тези обстоятелства, както и доказателствата, които са представени за установяването им, могат да бъдат разгледани само от съда по съществото на делото, но не и в предварителната фаза по селекция на касационната жалба. Последният въпрос предпоставя отговора и не е ясна връзката му с постановения резултат, при който искът за неимуществени вреди е разгледан от съдилищата, но е отхвърлен като неоснователен, наред с имуществените претенции.
На второ място не са развити и допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК, на които да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението има общо позоваване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и П № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС, както и твърдение, че по делото са установени всички предпоставки, от които зависи уважаването на исковете, но липсва конкретна обосновка в коя част въззивното решение противоречи на сочената задължителна практика. Макар, че е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не се поддържа наличието на противоречива практика на съдилищата, нито са представени съдебни решения, които да обосновават такова твърдение. Няма доводи и за липса на съдебна практика по поставените въпроси или за необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касаторите насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това може да се посочи, че преддоговорни отношения между банката-ответник и касаторите-ищци, свързани с отпускане на кредит, не могат да обосноват отговорността на банката за това, че кандидатствалите за кредита лица са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с трето лице, а след това не са могли да покрият цената на имота и не се е стигнало до реализиране на сделката. Независимо от детайлите по делото – грешки в поведението и на двете страни, при които преддоговорните отношения не са довели до сключване на договор за банков кредит, този факт не е в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Съгласно чл.12 ЗЗД обезщетение при водене на преговори и сключване на договори страните дължат само ако действат недобросъвестно. В случая няма доказателства банката – ответник да е осъществила такова поведение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12 от 03.12.2012 година по гр.д. № 2083/2012 година на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. И. К. и Х. Д. К., двамата от С., ДА ЗАПЛАТЯТ на [фирма], С. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева /осемстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.