О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1089
София, 22.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември…………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 3149/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез процесуалния си представител ст.юрск. Т. И., е подал касационна жалба срещу решение № 98 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1008 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 3123/2013 г. на районен съд-П., с което са уважени искове на П. С. Й. от [населено място], област П. срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на П. С. Й. и е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ, работникът е възстановен на длъжността „Началник влак, пътническо движение”, гара Септември и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4 261, 32 лева, ведно със законната лихва. Присъдени са и съответни разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът П. С. Й. от [населено място], област П., чрез пълномощника си адв. Ф. И. от АК-П., оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен въпросът „- имат ли наложените предишни дисциплинарни наказания, които не са заличени, значение при преценката на спазването изискванията на чл.189, ал.1 КТ при наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради системност?” Касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като поддържа, че процесното решение противоречи на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос. Позовава се на р. № 441 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1681/2010 г. на ІV г.о. ВКС; р. № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ІV г.о. ВКС; р. № 55/01.03.2011 г. по гр.д. № 1972/2009 г. на ІV г.о. ВКС и др. Питането е във връзка с приетото от въззивният съд, че установените дисциплинарни нарушения, извършени при условията на системност, не съответстват по тежест на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” и на това основание го е отменил.
Касационната жалба трябва да се допусне до разглеждане, тъй като с въззивното решение е прието наличието на основание за дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1, т.3 КТ, но в контекста на чл.189, ал.1 КТ не е обсъдено значението на предишните нарушения, установени с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, които не са заличени и представляват част от приложения състав на уволнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСТАВЯ ДЕЛОТО БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като указва на касатора [фирма], София, че в 7-дневен срок от съобщението следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 115, 23 лева. В противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.