О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 812
София, 14.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни……………………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 2392/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2127 от 21.11.2014 година по гр.д. № 1265/2014 година на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят Ф. Е. К., гражданин на Р. Турция, чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., изразява недоволство от въззивното решение изцяло – в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в старата редакция преди изм. с ДВ, бр.98/2012 г./, е отхвърлен за разликата между уважения размер от 35 000 лева до присъдения с първоинстанционното решение такъв от 50 000 лева, като е потвърдено същото решение в отхвърлителната част до предявения пълен размер от 120 000 лева; в частта, с която е обезсилено решението за имуществени вреди по иск, предявен за сумата 44 988 лева, а делото е върнато за ново разглеждане на СГС на друго основание, както и в частта за разноските.
Недоволен от решението е останал и ответникът Апелативна прокуратура – София, който го обжалва в частта, с която е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер от 35 000 лева, който намира за завишен.
В двете жалби се излагат съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Отговор на касационна жалба е депозирал Ф. Е. К., гражданин на Р. Турция, чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В.. С него оспорва наличието на основания за допускане на обжалване по жалбата на Апелативна прокуратура – София, както и излага съображения по съществото на правния спор.
І. 1. Жалбоподателят Ф. Е. К. е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. Твърди, че в случая материалноправният въпрос е свързан с определяне на неимуществените вреди и прилагане на принципа на „справедливост” по чл.52 ЗЗД в съответствие с т.11 от ППлВСР № 4/23.12.68 г., след преценка и посочване на всички конкретни обстоятелства. Позовава се на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Представя извадка от цитираното ППлВСР № 4/23.12.68 г., копие от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК ВКС, копие от решение № 223 от 4.07.2011 г. на ІV г.о и копие от решение № 434 от 2.11.2011 г. на ІV г.о. ВКС. Не представя влезли в сила решения на съдилища /извън решенията на ВКС, които са относими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, нито излага съображения за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД и липсата на единни критерии при определяне размерите на обезвредите на пострадалите лица – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не обосновава и липсата на практика по приложението на чл.52 ЗЗД, нито необходимост от промяна на съществуващата практика в поддържана от касатора насока – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване в частта за неимуществените вреди не трябва да се допуска поради следното:
От формулировката на поставения за разглеждане въпрос е видно, че той е зададен общо чрез позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ/ и критерият за справедливост, който се съдържа в нея. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е намалено от 50 000 лева на 35 000 лева, както и в отхвърлителната част изцяло. В тази насока въззивният съд е изложил подробни и пълни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията в конкретния случай, а именно – продължителността на наказателното преследване, продължило три години и четири месеца, от които на територията на Р България ищецът – чужд гражданин, е пребивавал една година и два месеца, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция” и забраната да напуска пределите на страната в посочения срок, тежестта на повдигнатите две обвинения от общ характер /чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК и чл.354а, ал.1 НК и във вр. чл.93, т.7 НК/, възрастта на ищеца, обществения му и професионален статус, негативното отражение на престоя в ареста върху психиката и здравословното му състояние, икономическите условия в страната в периода на наказателното преследване, неудобствата от престоя му в чужда държава без средства и далече от семейството, и др.
1.2. Жалбата на Ф. Е. Катран в частта за имуществените вреди е във връзка с приетото от въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като с него е дадено разрешение по непредявен иск – чл.2, ал.1, т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ вместо по чл.49 ЗЗД. Този извод е направен на базата на съдържащите се в исковата молба фактически и правни твърдения за вреди, които произтичат от неизпълнение на задължения на органи на предварителното производство, вкл. на Прокуратурата на РБ, да пазят и съхраняват до приключване на наказателното производство на иззето като веществено доказателство имущество – в случая превозно средство – Т. композиция с влекач и ремарке. Прието е, че предпоставките за евентуално уважаване на иска трябва да се разгледат в контекста на общите правила на деликта, а не по специалния ред на ЗОДОВ, който изисква причинно-следствена връзка между вредите и повдигнатото и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. В този контекст е поставен на разглеждане въпросът за правното основание, на което следва да се разгледа иск за имуществени вреди, настъпили от действия на правозащитни органи при действащата уредба на чл.4 и чл.8 ЗОДОВ и при отчитане на конкретните обстоятелства по делото. Искането на допускане на касационно обжалване е обосновано с нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и липсата на съдебна практика по поставения въпрос.
Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като действително е необходимо да се изясни основанието за отговорността на ответника за имуществени вреди, произтичащи от повреждане или унищожаване на веществени доказателства, иззети във връзка с повдигнато и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Практиката на съдилищата в тази насока е ограничена и не съвпада напълно с разглежданата хипотеза. Следва да се съобразят и решенията на Европейския съд за правата на човека, които могат да дадат насока при решаването на спора и да окажат влияние върху крайния резултат.
2. По жалбата на Апелативна прокуратура София:
Този касатор не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Развил е доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, която е дала отражение върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представените съдебни решения, които трябва да се съобразят в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не обосновават твърдението му за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на критерия „справедливост”, който във всеки случай се преценява от съда и зависи от много обстоятелства, основните от които са изяснени в цитираното и от касатора Постановление на ПлВС № 4/68г и приложените решения № 11 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 3684/2013 г. на ІІІ г.о.; № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г. на ІІІ г.о. и № 1409 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 99/2011 г. на САС, 7 състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2127 от 21.11.2014 година по гр.д. № 1265/2014 година на Софийския апелативен съд по жалбата на Ф. Е. К., гражданин на Р. Турция, в частта за имуществените вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата част по жалбата на Ф. Е. К., гражданин на Р. Турция и на Прокуратурата на РБ.
УКАЗВА на касатора Ф. Е. К., гражданин на Р. Турция, да внесе държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, което да му се съобщи. При неизпълнение на указанието делото подлежи на прекратяване.
С оглед изпълнението или неизпълнението на указанието делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.