О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1233
София, 09.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
в закрито заседание на четиринадесети ноември…………………………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 4085/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Сметната палата на РБ, чрез пълномощника си П. Д., е подала касационна жалба срещу решение № 38 от 12.03.2013 година по гр.д. № 10/2013 година на Видинския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 496 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 806/2012 г. на Видинския районен съд в частта, с която са уважени исковете на С. С. В. от [населено място] срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, а е отменено същото решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Вместо него е постановено друго, като Сметната палата на РБ е осъдена да заплати на С. С. В. от [населено място] сумата 7 530 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа в периода 1.03.2012 г. – 1.09.2012 г. и разноските по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът С. С. В. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са изпълнени частично изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовават касаторът, поради следното:
1. По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправните въпроси: допустимо ли е въззивният съд в мотивите на решението си от една страна да възприеме мотивите на първоинстанционния съд – фактическа обстановка и правни изводи, като ги направи свои и от друга страна, при излагане на собствени мотиви по същество на спора, да прави правни изводи, различни от вече възприетите, които им противоречат и допустимо ли е съдът да обсъжда доказателства, които не са представени по делото, а по друго дело със сходен казус от същия съдебен състав. Според касатора противоречиво решеният в мотивите на ОС материалноправен въпрос е този за обхвата на задължителния подбор по чл.329 от КТ, като и двата отговора /възприетият първоинстанционен и допълнително даденият от ОС/ са в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Конкретно противоречието е с р. по гр.д. №973/09 г. и по гр.д. №1355/09 г. на четвърто г.о. на ВКС по материалноправния въпрос: задължен ли е работодателят при съкращаване на всички щатни бройки в едно обособено структурно звено / дирекция, отдел/ от едно населено място да извърши подбор по чл.329 КТ с другите служители на сходна длъжност в други населени места. Налице е противоречие и с р. по гр.д. № 882/2011 г. на четвърто г.о. на ВКС по материалноправния въпрос: задължен ли е работодателят да извърши подбор по чл.329 КТ с другите служители при съкращаване на всички щатни бройки в едно обособено структурно звено в едно населено място със заемащите сходни длъжности в друго обособено структурно звено/ с различна функционална характеристика/ на предприятието в същото населено място.
Видинският окръжен съд е възприел извода на първоинстанционния, че в случая звеното, в което е работил ищецът – дирекция „Одити за съответствие при финансовото управление”, не е структурно обособено на териториален принцип, а е звено към изградената на функционален принцип одитна дейност на Сметната палата /това е посочил и ответникът в отговора на исковата молба/. Затова работодателят е следвало да извърши подбор между всички одитори в дирекцията, като функционално обособена структура на територията на страната. Добавил е и собствени мотиви за това, че длъжностните характеристики на одиторите във всяка от дирекциите с териториални звена в същото населено място са почти идентични. Затова работодателят е бил длъжен да извърши подбор между лицата, заемащи длъжността одитор в звената на различните дирекции, които са с изнесени работни места в [населено място].
По първия въпрос въззивното решение, с възприетите от първоинстанционното мотиви наистина противоречи на посочената от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №973/09 г. и по гр.д. №1355/09 г. на четвърто г.о.. В нея е прието, че подбор трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. Подбор между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури в съответното населено място . В първия случай е закрита цялата обособена структура – детска градина, а във втория – съкратената длъжност е единствена, затова работодателят няма задължението да извърши подбор вътре в обособената структура за съответното населено място.
Вторият въпрос обаче не е разрешен в противоречие с посоченото решение по гр.д. №882/11 г. на четвърто г.о. и практиката на ВКС за подобни случаи. В това решение е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбор поначало само в рамките на обособената структура. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. В цитираното решение по гр.д. №1073/10 г. на четвърто г.о., въз основа на което е направен горният извод, пък е посочено: „При извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният критерий, респ. не е определящо само мястото на работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или не на организационно-управленска обособеност, респ. относителната самостоятелност на такова структурно звено, която (ако е налице), в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики (ако и такива са налице), до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора”. В р. по гр.д. №129/11 г. на четвърто г.о. е прието, че изискването за подбор в рамките на цялото предприятие /университет/ по чл. 329 КТ е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена /факултети/ в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни. Така е и в случая – констатирана е почти пълна еднаквост на трудовата функция за длъжността „одитор” в звената на двете обособени по функционален признак дирекции на Сметната палата на територията на [населено място], което при съкращаването на длъжностите в една от обособените дирекции на ответника обуславя задължителност на подбора със заемащите еднаква по трудови функции длъжност в другата дирекция на ответника в същия град.
Отговорът на всеки от материалноправните въпроси има самостоятелно значение за спора, тъй като е достатъчен да обуслови изхода му. Затова съответствието на дадения от ОС отговор на втория въпрос с практиката на ВКС предпоставя недопускане на обжалването на въззивното решение – обусловеният от този отговор краен резултат на спора не би се променил. Затова не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1ГПК.
Процесуалните въпроси са застъпени в практиката на ВКС, поради което не е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.19 г. Съгласно р. по гр.д. №191/11 г. на второ гр. отд. на ВКС „Разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Това е една възможност, която се предвижда съгласно тази законова разпоредба и може да се използва само когато при потвърждаването на решението на първоинстанционния съд, фактическите и крайни констатации напълно съвпадат, а не само крайният резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и за двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционния съд, той изготвя собствени такива, като прави свои тези изводи на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Така предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания”. В решение по т.д. № 823/10 г. , второ т.о. на ВКС е посочено още, че предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл. 269 ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Изложеното дава основание да се приеме, че и при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.
По настоящото дело въззивният съд е възприел част от мотивите на първоинстанционния съд, като ги е цитирал в решението си. Наред с това е изложил и собствени мотиви за същия/потвърдения/ резултат от спора. Съответствието на една от двете съчетано предложени аргументации на този резултат с практиката на ВКС е достатъчна, за да не се допуска обжалване на въззивното решение, според изложеното по –горе. В този смисъл са идентичните мотиви на ВКС, съдържащи се в определение № 771 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 2425/2013 г. на ІІІ г.о. по сходен казус на касатора с друг негов служител.
2. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ:
Касационният състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по процесуалния въпрос „допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, която страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл.315 ГПК” /сочи се противоречие с решение № 859 от 11.01.2011 г. по гр.д. № № 1295/2009 г. на ІV г.о. по чл.290 ГПК/ и обусловения въпрос задължен ли е въззивният съд да се произнесе по редовно направено насрещно възражение за прихващане, заявено, поддържано и доказано в хода на процеса в случай, че се уважи първоначалната парична претенция на ищеца /касаторът се позовава на р. № 609 по т.д. № 323/2008 г. на І т.о. и р. № 271 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 4092011 на ІІІ г.о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 12.03.2013 година по гр.д. № 10/2013 година на Видинския окръжен съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
УКАЗВА на касатора в седмодневен срок да внесе държавна такса в размер на 150, 60 лева /сто и петдесет лева и 60 ст./, което да му се съобщи. В противен случай делото ще се прекрати.
С оглед изпълнението или неизпълнението на указанието делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.