О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 357
София, 05.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари……………………..
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 6094/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение от 26.06.2015 година по гр.д. № 11684/2013 година на Софийски градски съд. Жалбоподателят [фирма], София, чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-София, обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 13.05.2013 г. по гр.д. № 57972/2011 г. на Софийския районен съд, 66 състав и са уважени исковете на М. Б. Б. от София за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1205/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на служителката на длъжността „Мениджър отдел „Счетоводство” – искове с правни основания чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В касационната жалба са посочени основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на съдебното решение.
Касационна жалба е постъпила и от М. Б. Б. от София, подадена чрез пълномощника адв. Н. А. от АК-София, срещу решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу [фирма], София за заплащане на сумата 40 500 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа за времето от 17.10.2011 г. до 14.04.2012 г., ведно със законната лихва – иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Касаторката намира решението за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила е необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Страните взаимно си оспорват жалбите и считат, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и за неоснователност на същите по съществото на правния спор.
1. Жалбоподателят [фирма], София, е изготвил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е формулирал въпроса: „Длъжен ли е съдът да извърши в съответствие с основните принципи на ГПК за служебното начало и установяване на истината, служебно проверката по чл.194, ал.1 ГПК на документ, който е от изключително значение за изхода на производството, но не е представен от страните по делото:
– чрез сравняване с други безспорни документи които са налични по преписката на делото
– чрез назначаване на вещи лица; или
– чрез разпит на свидетели?”
Касаторът се позовава на ТР №1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГК, според което съдът може да назначи служебно експертиза и да формулира задачата й без да има искане от заинтересованата страна. Доводът е във връзка с оплакването, че съдилищата „не са изискали служебно и съответно не са извършили проверка на истинността /автентичността/ на документа /процесния Болничен лист/ в съответствие с разпоредбата на чл.194 ГПК”.
За да уважи иска на М. Б. Б. срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение съставът на въззивния съд е приел, че към уведомлението за връщане на работа, което има вх. № от 17.11.2011 г., служителката е приложила болничен лист за ползван отпуск по чл.163 КТ. Макар болничният лист да не е представен по делото, наличието му не е оспорено от ответника в срока по чл.131 ГПК, а тъкмо обратно – в отговора на исковата молба е признал получаването му без да оспори неговото съдържание. В този смисъл болничният лист не е бил от кръга спорни факти, респ. съществуването му и неговото съдържание не са били спорни обстоятелства, включени в предмета на доказване по силата на чл.153 ГПК.
Тези съображения се потвърждават от данните по делото. Болничният лист се намира в държане на ответника и той е трябвало да го представи, ако е имал съмнения в истинността му. Процесната хипотеза е различна от тази, на която се позовава касаторът в ТР №1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГК и е извън обхвата на въззивното разглеждане.
На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени още въпросите:
„Законосъобразно ли е уволнението ако заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ предхожда по време предоставянето на болничния лист и уведомлението от служителя, че се намира в отпуск по чл.163 КТ и съответно се ползва със закрила по чл.333, ал.6 КТ?” и
„Следва ли работодателят по свой почин и по своя инициатива да търси информация дали негов служител, вкл. такъв, който е възстановен на предишната си позиция посредством признато с влязло в сила решение незаконно уволнение, възнамерява да се ползва/към настоящия момент се ползва /без знанието на работодателя/ от отпуск по чл.163 КТ и следва ли да се приеме, че явяването на служителя на работа прекъсва отпуска по чл.163 КТ?”
Отговорът на поставените въпроси трябва да се обедини, тъй като са взаимосвързани. Съществува обилна практика за това как трябва да постъпи работодателят преди да извърши уволнение, за да преодолее евентуалната закрила на работниците или служителите по чл.333 КТ. Закрилата по КТ има обективен характер и затова работодателят е този, който трябва да изиска сведения от тях дали не попадат в приложното поле на някоя от хипотезите на текста, съответно да им укаже, че трябва да представят доказателства за удостоверяване на това обстоятелство. Неговата отговорност може да се преодолее в случай, че след изискване на сведение работникът или служителят умишлено премълчи наличието на основание за закрила, за го използва по-късно в производство за отмяна на заповедта за уволнение, т.е. когато се установи наличие на злоупотреба с право. Прекъсването на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, както и на този за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, може да се извърши само по инициатива на ползващото се лице. Явяването на работа на основание чл.345, ал.1 КТ продължава трудовоправната връзка, но не влияе на статута на участниците в правоотношението, който се съобразява с фактическото положение към момента на възстановяването й.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
2. По жалбата на М. Б. Б. от София:
Тази жалбоподателка поставя следните въпроси, които моли да се разгледат в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК:
1. Налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца /по чл.225, ал.1 КТ/ е получавано обезщетение за майчинство?
2. Получаваното обезщетение за майчинство представлява ли доход от трудово правоотношение и/или може ли да се приравни на такъв?
3. Налице ли е вреда за работника и/или служителя в смисъла на чл.225 от КТ при незаконно уволнение ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ?
4. Правно релевантен ли е фактът на получаване на обезщетение за майчинство с искането за получаване на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ?
5. Какво друго правоотношение може да изключи отговорността на работодателя да плати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ?
Поставените въпроси частично се приповтарят и могат да се обединят под питането: Налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца /по чл.225, ал.1 КТ/ е получавано обезщетение за майчинство и налице ли е вреда за работника и/или служителя в смисъла на чл.225 от КТ при незаконно уволнение ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ?
Върховният касационен съд констатира, че е налице различие между фактическата обстановка по цитираното от въззивния съд решение № 360 от 08.10.2012 г. по гр.д. № 1491/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и
тази по разгледаното от него дело. В първия случай служителката е била в разрешен от работодателя отпуск, който тя е ползвала ефективно по време на работата си при него. В настоящия случай работничката е възстановена на работа и е поискала да заеме длъжността, от която незаконосъобразно е уволнена, като е представила и болничен лист по чл.163 КТ, но няма данни да е започнало ползването на отпуска поради бременност и раждане при спазване на установения за това ред /чл.45 НРВПО/. Освен това при започнало ползване на отпуска в условията на възстановено трудово правоотношение тя е могла да го прекъсне или да предостави правото на бащата съобразно възможностите, уредени с действащото законодателство.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е акцесорен и за уважаването му е необходимо признаването на уволнението за незаконно /уважаване на главния иск/, причинна връзка между уволнението и претендираното обезщетение, която се разглежда на базата на това дали изпълнението на трудовата функция, респ. получаването на трудов доход биха продължили, ако не беше предприето незаконното уволнение, както и вреда /пропусната полза/. Вредата се определя по правилата на чл.225 КТ, като обезщетението при незаконно уволнение се намалява тогава, когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, или е налице разлика в заплатите по трудовите му правоотношения /основно и допълнително/ – р. № 43 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 281/2011 г., ІV г.о. Получаваните доходи на други основания не изключва дължимостта на обезщетението /р.№ 634/20.11.2009 г. по гр.д. № 2071/2008 г., ІІ г.о/. Същото се отнася и за обезщетенията, получавани по силата на други правоотношения, извън трудовите и служебните, напр. за принудителна безработица от бюрото по труда, от общественото осигуряване за пенсии и т.н. /р. № 542/09.06.2009 г. по гр.д. № 256/2009 г., ІV г.о./.
Изложеното налага да се допусне касационно обжалване за да се изясни смисълът на понятието „причинна връзка” и нейния обхват в хипотезата на чл.344, ал.1, т.3 КТ, както и „вредата” в хипотезите на чл.225, ал.1 и 2 КТ. Тези елементи от фактическия състав на чл.344, ал.1, т.3 КТ имат връзка помежду си, но трябва и да се разграничат с оглед зададените въпроси и правилното решаване на делото. Касаторката не дължи държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.06.2015 година по гр.д. № 11684/2013 година на Софийски градски съд по жалбата на М. Б. Б. от София.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение по жалбата на [фирма], София.
След обявяване на решението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.