О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1067
София, 20.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 2020/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби:
І. Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място], е подала касационна жалба срещу решение № 129 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 297/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 20.03.13 г. по гр.д. № 578/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искане на касатора срещу Г. И. И. от [населено място], [община], за отнемане в полза на държавата на сумата 12719, 29 евро по депозитна сметка в П.-АД и сумата 9473, 48 евро по срочен депозит в П.-АД – иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД. Поддържа, че решението е поставено при допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
ІІ. Касационна жалба е постъпила и от Г. И. И. от [населено място], [община], чрез пълномощниците му адв. Д. и Д. от АК-София, срещу същото решение в частта, с която е уважено искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място], за отнемане в полза на държавата на имущество по седем пункта, подробно описано в първоинстнационното решение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Страните взаимно си оспорват касационните жалби и молят да не се допуска касационно обжалване поради липса на основно и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. Излагат и съображения по съществото на правния спор.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
І. Жалбата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД, [населено място] се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Следва ли, ако към заявяване на искането от КОНПИ пред съда се установи, че липсва съответния актив, държавата да се откаже от своята претенция по отношение на това имущество, при условие, че същото е било придобито и налично в проверявания период и за него не се установява законен произход?”
Въпросът не кореспондира с данните по делото. Дали държавата следва да се откаже от претенция за имуществото, което липсва при заявяването на искането пред съда, решава сезиращият орган. Съдът се произнася съобразно заявения предмет, като преценява неговата основателност. Така е процедирал и въззивният съд, който в мотивите на решението си не е изложил съображения, свързани с питането. Касае се за субективно право на касатора, което той може да упражни или да не упражни по своя преценка. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационната жалба трябва за се отклони.
ІІ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на втория касатор са формулирани въпросите:
1. Какво означава по смисъла на ЗОПДИИП /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има връзка между установената престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник?
2. Следва ли съдът да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на ответниците по мотивираното искане по ЗОПДИППД или може направо да прилага средния разход по данни на НСИ?
3. Следва ли в изпълнение на задълженията си по чл.147 от ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните релевантни факти те не сочат доказателства?
4. Съдът длъжен ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно или поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и от значение за крайния изход на делото?
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са цитирани и приложени множество решения на ВКС по поставените въпроси. Поради противоречие с тях касационно обжалване на разглежданото решение следва да се допусне по първите три въпроса. Четвъртият въпрос не следва да се включва в предмета на касационно разглеждане, тъй като неговият отговор не буди съмнение и се намира в самия закон – чл.236, ал.2 ГПК и чл.272 ГПК. Няма практика, която да отрича приложимостта на тези правни норми или да е в разрез с установеното в тях, като тя е преутвърдена и във всички цитирани от касатора съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 297/2013 г. на Бургаския апелативен съд по жалбата на Г. И. И. от [населено място], [община], по първите три въпроса от изложението му.
УКАЗВА на жалбоподателя Г. И. И., че в 7-дневен срок от съобщението следва да внесе държавна такса в полза на ВКС в размер на 2709, 20 лева, което да му се съобщи. В противен случай жалбата подлежи на връщане.
С оглед изпълнението или неизпълнението на указанието делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.