О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1412
София, 30.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември.………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 494/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Министерство на отбраната, София, срещу решение № 992 от 15.12.2010 г. по гр.д. N 718/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.06.10 г. по гр.д. № 4960/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иск на И. Х. И. от [населено място] срещу касатора за сумата 10 260 лева и сумата 2 880 лева, представляващи обезщетение за ползване на идеални части от съсобствени помещения за периода 19.04.2005 г. до 19.10.2007 г., ведно със лихва за забава и законна лихва върху тях – искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Изложени са съображения за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът И. Х. И. от [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на обжалването. Излага и съображения по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба и в допълнителното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е поставен един въпрос – дали по отношение на общите по естеството си или по своето предназначение части на сграда, която се намира в режим на етажна собственост, е допустимо приложението на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС. Въпросът е съществен за изхода на делото, тъй като искът на И. Х. И. от [населено място] срещу касатора е разгледан и уважен на това основание. Съдът е приел, че е налице т.н. „принудителна съсобственост” върху общите части на сградата, по отношение на които ищецът е бил лишен от достъп, за което му се дължи съответно обезщетение.
Поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се прилага тогава, когато решението противоречи на практика на ВС и ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК ВКС. Касаторът се позовава на ТР № 34 от 15.08.2983 г. по гр.д. № 11/83 г. на ОСГК, но разискваните в него въпроси нямат отношение към предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда. В изложението липсва обосновка защо касаторът счита, че е налице такава взаимовръзка и с какво съдът е нарушил постановките на соченото тълкувателно решение.
Позоваването на решение № 1150 от 02.10.2008 г. на състав на ВКС, V г.о., което е постановено по реда на чл.218а ГПК /отм./, насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторът моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалване и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Действително цитираното решение съдържа разрешение по поставения въпрос, което е различно от приетото по делото. В него е застъпено становището, че правилата за общите части са различни от правилата за съсобствеността и че законодателят не е предвидил възможност за обезщетение от неползване на общи части.
Решението е изолирано и противоречи на трайна практика на ВКС /напр. р. № 119 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 201/2008 г., III г.о./ и на практика, постановена по реда на чл.290 ГПК /р. № 520 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., IV г.о./. С нея е прието, че когато в етажната собственост има два самостоятелни обекта на собственост, уредбата на отношенията на етажните собственици досежно общите части на сградата следват правилата на съсобоствеността. В. това практическо разрешение намери израз и в последното изменение на Закона за управление на етажната собственост /ДВ, бр.57 от 26.07.2011 г./, с което се прие, че в сгради с до три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, ще се прилагат правилата на обикновената съсобственост.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 992 от 15.12.2010 г. по гр.д. N 718/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.