О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 803
София, 06.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни…………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………….. в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1686/2011 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба чрез пълномощниците си адв. Е. Б. и адв. М. Б.-Щ. от АК-П. срещу решение № 1224 от 07.09.2011 година по гр.д. N 2246/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 264 от 04.07.11 г. по гр.д. № 542/2011 г. на районен съд – А.. С него са уважени искове на Запрян П. Д. от [населено място], [община], за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 186 от 14.03.2011 г. на и.д. кмет на общината, за възстановяването му на длъжността „Главен специалист екология, търговия и земеделие” в общинска администрация на [община] и за заплащане на разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т. 1 и 2 КТ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Запрян П. Д. от [населено място], [община] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирани лица и е процесуално допустима. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице особените основания на чл.280, ал.1, ГПК, поради следното:
Материалноправният въпрос, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за съществен, тъй като е залегнал в решителните мотиви на въззивния съд и е от непосредствено значение за изхода на делото. Той се отнася до това „от кога тече срокът по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание на извършителя на нарушението”. Твърди се, че във въззивното решение съдът е приел, че той тече от предоставянето на служителя на отчет за свършена работа, вместо от един по-късен момент, който касаторът свързва с проведена среща между представители на общината и изпълнителя на обществена поръчка от м. февруари 2011 г.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Първото основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВКС /ППВС или ТР ОСГК, решения по чл.290 ГПК/ по зададения въпрос, която в конкретното дело не е съобразена и то е решено в противоречие с нея. В случая такава практика не е посочена /определенията по чл.288 ГПК не попадат в кръга от задължителни актове на ВКС, посочен по-горе/. Направено е още позоваване на решение на състав на ВКС по отменения съдопроизводствен ред /р. № 93 от 18.04.2003 г. по гр.д. № 2753/2001 г. на ІІІ г.о./, което насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложеното съдебно решение не подкрепя твърдението в изложението към касационната в жалба. В него не се съдържа разрешение, различно от приетото по делото. Съдилищата са последователни в практиката си, че откриването на нарушението е факт тогава, когато носителят на дисциплинарна власт узнае за извършеното дисциплинарно нарушение в неговия комплекс от обективни и субективни признаци – кога и къде е извършено нарушението, кой е нарушителят и в какво се изразява нарушението от обективна и субективна страна. Същото е приел и въззивният съд като е посочил, че меродавен е моментът на откриване на нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарното нарушение „уволнение”, а това е моментът на предаването на цялата документация от ищеца на общинската администрация. Следователно спорът между страните не е правен, а фактически, който спор не може да се реши в това производство, а само при наличие на някое допълнително основание за допускане на обжалването и разглеждането на делото по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1224 от 07.09.2011 година по гр.д. N 2246/2011 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.