О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1119
София, 09.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 192/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 568 от 30.11.2011 година по гр.д. N 720/2011 година на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 693 от 12.05.2011 г. по гр.д. № 3124/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят М. Д. Х. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-П., изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата на РБ е отхвърлен за разликата между уважения размер от 15000 лева и претендирания от 100000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът Апелативна прокуратура – П., който го обжалва в частта, с която е определен размера на обезщетенията за неимуществени вреди в посочения размер от 15 000 лева, за имуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационните жалби се поддържат твърдения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска за неимуществени вреди над 5100 лева.
1. Жалбоподателят М. Д. Х. от [населено място] е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. В него не са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата, т.е. въведено е оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на съществено процесуално правило /чл.235, ал.2 ГПК/, довело и до материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Излага съображение за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като за обосноваването му е приложил едно решение № 996/2006 г. по гр.д. № 873/1005 г. на ВКС и няколко решения на по-долни съдебни инстанции, които няма данни да са влязли в сила. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Както се посочи, липсват материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ/. Представеното съдебно решение потвърждава последователната съдебна практика за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, което във всеки случай е конкретно и зависи от много фактори, но се стреми към удовлетворяване на общото изискването на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е потвърдено на 15 000 лева. В тази насока въззивният съд е изложил подробни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията, а именно – повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във вр. ал.1 НК, продължителността на наказателното преследване до прекратяването му /една година/, взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” в продължение на два месеца и половина, начинът, по който ищецът е понесъл несправедливо повдигнатото обвинение, което е било разпространено в медиите и интернет, негативните последици върху характера и поведението му.
2. По жалбата на Апелативна прокуратура – П.:
Този касатор също не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Развил е довод за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, която произтича от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представените съдебни решения, които трябва да се обсъдят в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, не обосновават твърдението му за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на критерия „справедливост”, който във всеки случай се преценява от съда и зависи от много обстоятелства, основните от които са изяснени в т.11 на ППлВС №4/68г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 568 от 30.11.2011 година по гр.д. N 720/2011 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.